Определение № 350 от 12.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1678/2017 г.

Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на „Братя Беневи“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], за изменение на постановеното по делото определение № 557 от 04.10.2019 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че неправилно е отказано присъждането на разноски на ответника по касация за производството по чл.288 ГПК, тъй като с отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразен начин на плащане на договореното възнаграждение – „в брой“, както и че сумата е платена. Молителят твърди, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено в брой, т.к. ако същото е извършено по банков път е следвало да представи документ, удостоверяващ извършен банков превод, както и в самото съдържание на договора да е посочена банкова сметка. Към молбата е приложена фактура от 15.06.2017 г., издадена на основание договора за правна защита и съдействие. По съображения в молбата, се претендира присъждане на разноски в размер на 1 980 лева. В постъпил от ответниците по молбата – „Идна-48“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], и Надежда А. Д., чрез процесуалния им пълномощник, писмен отговор е заявено становище за неоснователност на искането. Сочи се, че правилно е отказано присъждане на разноски за производството пред ВКС, т.к. в приложения от ответника по касация договор за правна защита и съдействие не е конкретизирано, че е осъществено плащане на адв.възнаграждение в брой. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема молбата по чл.248 ГПК за допустима, но по същество за неоснователна. С определение № 557 от 04.10.2019 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 28 от 13.02.2017 г. по в.т.д. № 502/2016 г. на Апелативен съд – Варна, Търговско отделение. Независимо от изхода на делото, искането на ответното по касация дружество за присъждане на разноски не е уважено. Изложени са съображения, че в приложен към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие не е отразен начин на заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1980 лв., както и, че липсва конкретизация за осъществено плащане на възнаграждението в брой, в какъвто случай договорът би имал значение и на разписка. По делото липсват данни, въз основа на които да се формира различно становище от вече обективираното в определението по чл.288 ГПК. Последното съответства не само на диспозитива, но и на мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според т.1 от ТР съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. В мотивите към т.1 от посочения акт на нормативно тълкуване, имащи също задължителен характер за всички съдилища, е прието, че: когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото; в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. След като в приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие не е отразено, че плащането на договореното адвокатско възнаграждение е осъществено в брой / съобразно посочен в него начин на плащане/, то липсва основание за присъждане на претендираните от търговското дружество – ответник по касация /сега молител/ съдебни разноски в размер на 1 980 лв. Приложената към молбата по чл.248 ГПК фактура № [ЕГН] от 15.06.2017 г. не следва да се преценява, поради несвоевременното й представяне, в какъвто смисъл са основателни възраженията на ответниците по молбата. Доводите на молителя във връзка с действителното плащане в брой на адвокатското възнаграждение, не могат да се възприемат. Липсата на приложен към молбата по чл.80 ГПК банков документ, удостоверяващ плащането, не съставлява индиция за вида на плащането на възнаграждението, а именно, че то е реализирано в брой. Предвид горното, липсва основание за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, поради което искането на ответника по касация – молител подлежи на отхвърляне. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение