Определение № 714 от 06.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4389/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. Н. от [населено място] срещу определение от 13.1.2015 г, по гр.дело № 19913/2014 г на Софийски градски съд, Втори „В“ въззивен състав, с което е прекратено въззивното производство, поради оттегляне на жалбата на К. Д. Н. срещу решение от 18.7.2014 г по гр.дело № 907/2011 г по описа на СРС, 44 състав в частта, с която е уважен предявения от Р. Т. К. срещу К. Д. Н. иск с правна квалификация чл.108 от ЗС.В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а вместо него делото следва да бъде върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Подържа се, че съдът неправилно е възприел волеизявлението на жалбоподателя като искане за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на въззивната жалба. Ответницата по частната жалба Р. Т. К. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника й адв.М. Б..Подържа, че производството по делото законосъобразно е прекратено, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява следното: С решение от 18.7.2014 г, постановено по гр.дело № 907/2011 г, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 44 състав е осъдил К. Д. Н. да предаде на Р. Т. К. собствеността и владението на жилище в [населено място], на ет. от жилищната сграда на [улица], с площ от 93 кв.м.С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от К. Д. Н. срещу Р. Т. К. искове по чл.72 ал.3 от ЗС и чл.59 ал.1 от ЗЗД за сумите 2 027, 53 лв и 2683, 50 лв като неоснователни. На 25.8.2014 г К. Д. Н. е подал до Софийски градски съд въззивна жалба срещу решението на СРС, 44 състав, в частта с която е уважен иска по чл.108 от ЗС и в частта, с която са отхвърлени предявените от него облигационни искове.С разпореждане от 27.8.14 г съдът е оставил жалбата без движение за остраняване на нередовността й чрез внасяне на държавна такса в размер на 406, 61 лв.На 5.11.2014 г е постъпила писмена молба от процесуалния представител на ответника Н.-адв.С. Б., която заявява, че подържа подадената въззивна жалба само в частта, с която се обжалва решението относно отхвърлените облигационни искове, във връзка с което представя квитанция за внесена държавна такса в размер на 94, 22 лв, като в останалата част заявява, че оттегля подадената от доверителя й жалба. Въз основа на гореизложеното, съдът намира следното: Направеното оттегляне на жалбата по смисъла на чл.264 от ГПК, изхожда от редовно упълномощен процесуален представител, за който няма данни, а и не се твърди, че има оттеглени пълномощия.Следователно извършеното от страната чрез представителя процесуално действие десезира съда, поради което неговото задължение се свежда до това да прекрати производството в оттеглената му част. Атакуваното определение е съобразено с данните по делото и процесуалния закон поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение