Определение № 3106 от 19.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3970/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена лично от М. Д. Д., срещу определение № 207 от 02.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 136/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от М. Д. частна жалба срещу разпореждане № 23 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 848/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател иска отмяна на атакуваното определение, като излага съображения за неговата неправилност, както и за неправилност на първоинстанционния акт, предмет на обжалване с оставената без разглеждане частна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Апелативен съд – Велико Търново е бил сезиран с частна жалба срещу постановено от състав на Окръжен съд – Велико Търново разпореждане № 23 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 848/2022 г., с което е оставено без движение производството по делото, образувано по искова молба на М. Д., с указания в едноседмичен срок да бъде внесена държавна такса в размер на 2350 лв. по сметка на Окръжен съд – Велико Търново. С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният съд е оставил частната жалба без разглеждане по съображения, че атакуваното с нея разпореждане е по движение на делото и не е от категорията актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, които подлежат на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. В разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК са посочени лимитативно определенията на съда, които подлежат на самостоятелен инстанционен контрол и могат да бъдат обжалвани с частна жалба. Процесуална възможност за обжалване е предвидена само за онези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ или са посочени изрично в закона /т. 2/. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК се прилага съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда - чл. 279 ГПК. Разпореждането, с което по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК сезираният съд е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба не попада сред посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, а осигурява законосъобразното развитие на исковия процес, поради което възможността да бъде обжалвано с частна жалба не произтича от разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това процесуалният закон не съдържа изрична норма, предвиждаща възможност за подаване на частна жалба срещу това разпореждане, поради което същото не подлежи на обжалване и по силата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Евентуалната неправилност на разпореждането, на която се позовава частният жалбоподател, би могла да бъде обект на инстанционен контрол единствено при обжалване на последващ съдебен акт за връщане на исковата молба или за прекратяване на производството по делото, но не и в самостоятелно производство, каквото не е предвидено в закона. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Предвид на горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение