Определение № 306 от 18.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1223/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Сторнинг” ЕООД, представлявано от управителя В. К., срещу разпореждане от 28.03.2022г. по в.гр.д. № 5632/2019г. на САС, 7 състав, с което е върната подадената от дружеството частна касационна жалба с вх. № 35995 от 21.09.2021г.. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С частна жалба с вх. № 35995 от 21.09.2021г.. „Сторнинг“ ЕООД е обжалвало разпореждане от 02.08.2021г. по в.гр.д. № 5632/2019г. на САС, с което са върнати частните жалби срещу определение от 13.07.2020г. С разпореждане от 28.09.2021г. съдът е оставил частната жалба без движение и е указал на частния жалбоподател да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева. Указанията са съобщени на частния жалбоподател със съобщение, връчено на управителя му на 13.02.2022г. С определение от 20.01.2022г. съдът е оставил без уважение молбата на „Сторнинг“ ЕООД за освобождаване от държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева. Това определение е потвърдено с определение № 123 от 24.03.2022г. по ч.т.д. № 467/2022г. на ВКС, ТК, II т.о. С обжалваното разпореждане от 28.03.2022г. съдът е констатирал, че отказът му за освобождаване на частния жалбоподател от държавна такса е потвърден и указанията за внасяне на държавна такса не са изпълнени в срок, поради което е върната частна жалба. Разпореждането е правилно. Подадената от „Сторнинг“ ЕООД частна жалба с вх. № 35995 от 21.09.2021г. е била нередовна по смисъла на 275, ал.2 вр. чл.261, т.4 ГПК – поради липса на доказателства за внесена държавна такса, поради което правилно е била оставена без движение с указания за отстраняване на констатираната нередовност. Направеното от частния жалбоподател искане за освобождаване от държавна такса е било оставено без уважение, като по реда на инстанционния контрол това определение е потвърдено. Предвид липсата на основания за освобождаване на частния жалбоподател от държавна такса и с оглед неизпълнението в срок на дадените указания за отстраняване на нередовностите на подадената частна жалба, са налице предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 ГПК за връщането й, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,