Определение № 1063 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1719/2023 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Производството е образувано по молба на „Мейкър Груп“ АД, чрез адв.И. И., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязло в сила решение № 303/24.03.2022г. по т.д. № 2369/2021г. на Софийски градски съд, VI-4 състав, с което дружеството е прекратено на основание чл.252, ал.1, т.4 вр. § 13, ал.3 ПЗР на ТЗ по иск на Софийска градска прокуратура. В молбата за отмяна се поддържа становище, че молителят не е уведомен надлежно за проведеното срещу него производство по прекратяването му, поради което е лишен от възможност за участие в делото. Прави се оплакване, че СГС неправилно е пристъпил към призоваване на дружеството като ответник по делото по реда на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като е следвало да извърши връчване на книжата по делото на заявения от дружеството в Търговския регистър електронен адрес. С оглед на което се иска отмяна на атакуваното решение на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК, за което се твърди, че е влязло в сила. Ответникът по молбата Прокуратурата на РБългария чрез Софийска градска прокуратура не представя отговор. С оглед проверка допустимостта на молбата за отмяна, съставът на I т.о. на ВКС намира следното: С решение № 303/24.03.2022г. по т.д. № 2369/2021г. на Софийски градски съд, VI-4 състав е прекратено на основание чл.252, ал.1, т.4 вр. § 13, ал.3 ПЗР на ТЗ по иск на Софийска градска прокуратура „Мейкър Груп“ АД. Срещу него е била подадена от посоченото дружество въззивна жалба вх. № 33171/31.05.2022г. По повод на развилото се производство по ч.гр.д. № 3062/2022г. на САС е било прието, че въззивната жалба е била подадена в срок, поради нередовно съобщаване на първоинстанциононто решение по реда на чл.50, ал.2 ГПК ,а не чрез прилагане на процедура по чл.47, ал.1 ГПК. Въззивната жалба е била разгледана по в.т.д. № 80/2023г. на САС и с решение № 270/24.04.2023г. по с.т.д. въззивният съд е потвърдил решението на СГС по т.д. № 2369/2021г. Видно от мотивите на въззивното решение САС е разгледал оплакването на дружеството-въззивник за нередовното му уведомяване за образуваното производство по т.д. № 2369/2021 г. на СГС. Приел е, че дори и да се установи поддържаното процесуално нарушение до момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция въззивникът не е предприел действия по иницииране на регистърно производство за вписване на промени в съответствие с предписанията на закона. Разгледал е и другите оплаквания по въззивната жалба и не е отрекъл правото на въззивника да представя нови доказателства с оглед твърдяното от последния допуснато от СГС процесуално нарушение във връзка с призоваването на страната. Въззивното решение е обжалвано от „Мейкър Груп“ АД с касационна жалба с вх. № 13728/13.06.2023г., която е върната от САС с разпореждане № 1481/01.08.2023г., поради неизпълнение в едноседмичен срок на указанията, дадени с разпореждане № 1162/14.06.2023г. Същото не е било обжалвано от дружеството. Настоящата молба по чл.303 ГПК е била подадена на 16.08.2022г. Съставът на ВКС намира, че молбата по чл.303 ГПК е преждевременно подадена. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК в хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК тримесечният срок тече от деня, в който молителят е узнал за решението. При всички случаи предпоставка да се иска отмяна е към датата на подаване на молбата решението, чиято отмяна се иска, да е влязло в законна сила. В случая, подадената на 31.05.2022г. от „Мейкър Груп“ АД въззивна жалба срещу решението на СГС, като допустима и редовна, е породила присъщия й суспензивен ефект, създаващ пречка първоинстанционното решение да влезе в сила. По същата се е развило въззивно производство и в рамките на същото настоящият молител е получил защита по повод наведените и в молбата за отмяна доводи за нередовно връчване на препис от исковата молба и уведомление за съдебно заседание. С оглед на това към датата на подадената от дружеството молба по чл.303 ГПК – 16.08.2022г., не е бил налице влязъл в сила съдебен акт, който да подлежи на разглеждане по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен контрол по чл.307 и сл. ГПК. В този смисъл са и разясненията в мотивите на т.7 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според които когато съдебното решение е обжалваемо и жалбата срещу него е подадена в срок, тя поражда своя суспензивен ефект /пречка е решението да влезе в сила/. С оглед на гореизложеното молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, а образувано по нея производство следва да се прекрати като недопустимо. Водим от горното, съставът на ВКС, Първо отделение