Решение № 630 от 14.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 608/2009 г.

Решение № 630 от 14.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 608/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Л. Р. против решение № 328/25.02.2009 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. д. № 3262/2007 г. по описа на същия съд, с което е отменено решение № 71/10.10.2007 г. по гр. д. № 255/2006 г. по описа на К. районен съд, IIIгр. с. и вместо него е постановено: отхвърля предявеният от К. Л. Р. против "Г" ЕООД К., с управител и едноличен собственик на капитала С. М. Г., иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 396/670 ид. части от дворно място, застроено и незастроено, находящо се в с. В. област Пловдивска, ведно с всички подобрения и приращения в имота, съставляващо УПИ *, 169 в кв. 2 по плана на селото, като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца владението на 396/670 идеални части от гореописания имот. Касационното обжалване е допуснато, поради наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроси, свързани с пределите на силата не пресъдено нещо, във връзка с предходно гражданско дело, приключило с влязло в законна сила решение между ищеца и праводателите на у. на ответното дружество С. М. Г., както и при участието на последния в същото производство, и във връзка с изискването за цялостна преценка на доказателствата по делото по отношение въпроса за оборването на констативния нотариален акт за правото на собственост на ищеца върху целия имот и от друга страна начина на придобиване на правото на собственост от страна на ответното дружество. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение, като се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба "Г" ЕООД К., представлявано от у. му С. М. Г., моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК приема следното: Въззивният съд е констатирал, че съгласно приложеният по делото препис от влязло в законна сила решение № 272/14.03.2005 г. по въззивно гр. д. № 1956/2004 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, постановено по предявен установителен иск от К. Л. Р., за собственост на реална част от УПИ *, 176 в кв. 2 по плана на с. В., с площ 396 кв. м, по отношение на трети лица-ответниците Х. Г., Цветана К. и Х. Г. и у. на ответното дружество С. М. Г., но в качеството му на физическо лице, исковете са отхвърлени по отношение на първите трима ответници, а първоинстанционното решение в частта му относно ответника С е обезсилено, поради недопустимост на иска по отношение на този ответник, поради което съдът е стигнал до извода, че не е налице сила на пресъдено нещо по отношение на настоящия спор, тъй като предявеният иск е за идеална част от процесния имот и има за предмет ревандикацията му. Съдът е приел, че по отношение направеното оспорване на констативен но. акт № 75/1998 г., с който ищецът К се снабдил за правото на собственост върху описаните в акта имоти, включващи и парцел **** в съсобственост с имот пл. № 167 в парцел ****, с площ 396 кв. м, процесния, ищецът следва да докаже пълно правото си на собственост, за което не са събрани доказателства по делото, при което е стигнал до извода, че ищецът не се легитимира като собственик на претендираните идеални части от процесния имот. Тези изводи на съда съответстват на константната практика на ВКС във връзка с пределите на силата на пресъдено нещо, тъй като за да се зачете такава по предходното горепосочено гражданско дело в настоящия спор по ревандикация, е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между предмета и адресатите на силата на пресъдено нещо от една страна и от друга-тъждество на страните и предмета на иска по чл. 108 от ЗС. Очевидно, такова тъждество липсва, с оглед установеното по делото и видно от приложения съдебен акт, постановен по гр. д. № 1956/2004 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е завършил предходен спор, както правилно е прието от въззивния съд при разглеждане по съществото на спора, с който съдът е бил сезиран. На втора място, касаторът твърди, че въззивният съд не е обсъдил и не е преценил всички доказателства събрани поделото и данните по съдебно-техническите експертизи, а също така е формирал изводи в несъответствие с доказателствата по делото. Така изложените доводи от касатора са неоснователни. Преди всичко въззивният съд, с оглед заявената ревандикационна претенция, на първо място е разгледал наличието на активна легитимация за ищеца по отношение на процесната част от имота, поради което и изводите му са свързани с липсата на доказателства в тази връзка, още повече, че констативния нотариален акт за правото на собственост на ищеца е бил оспорен. Съдът изрично е отбелязал наличието на доказателства по делото, за пълнота на мотивите си, които установяват придобиването на право на собственост върху процесния имот от страна на ответника, по силата на договор за покупко-продажба съгласно нот. акт № 38/2003 г./лист 43 от делото/ и предхождащ такава сделка-покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 112/30.12.1997 г./лист 16 от делото/, в резултат на което С. М. Г. е придобил правото на собственост върху, целия имот с площ от 670 кв. м, съставляващ УПИ *, 168 в кв. 2 по регулационния план на с. В., поради което изводите му са правилни и законосъобразни. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд