Решение № 176 от 17.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 71/2013 г.

Решение № 176 от 17.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 71/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. против решение № 1027/20.06.2012 г. по гр. д. № 593/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в частта, в която със същото е отменено частично, за разликата над 30 000 лв. и до сумата от 60 000 лева, с отхвърляне на иска против ЗД [фирма], присъденото в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 04.06.2001 г. по вина на водача на застрахован при ответника ЗД [фирма] лек автомобил - Ч. Д., вкл. в частта, в която е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено по гр. д. № 1556/2004 г. /по същество второ допълнително решение № 3842 от 16.06.2011 г., по реда на чл. 193 ГПК отм./, с което е оставен без разглеждане предявеният от касатора против Ч. Д. Д., в качеството на евентуален спрямо иска против ЗД [фирма], иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, причинено по вина на същия ответник, за сумата над 30 000 лева и до претендираните от ищеца 60 000 лева . Жалбоподателят оспорва правилността на решението срещу застрахователното дружество, като постановено в противоречие с материалния закон - чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение по справедливост, поради неотчитане всички аспекти на търпимите вреди и съобразно всички релевантни критерии, неотчитане инфлационните процеси и икономическите промени в периода от настъпване на увреждането до присъждане на обезщетението и по същество незаконосъобразно придаване абсолютен приоритет на нормативно определените лимити на застрахователната отговорност - в случая съгласно Наредба за задължителното застраховане от 1997 г. (отм.) - чл. 9, в съответната й към датата на увреждането редакция, незаконосъобразно ограничило обезщетението на касатора и спрямо евентуалния ответник - делинквент . Ответните страни - ЗД [фирма] и Ч. Д. Д. - не са депозирали отговор на касационната жалба, нито заявили становище в хода на касационното производство . С определение № 676/29.07.2013 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: Следва ли при частично уважаване на прекия иск срещу застрахователя, на основание лимитираната му отговорност, в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалия, за разликата до пълния предявен размер, да бъде разгледан иска срещу делинквента, конституиран в процеса като страна по евентуално предявен иск? Твърди се, че въззивното решение, по така поставения въпрос, противоречи на реш. № 25 от 03.04.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение въз основа на данните по делото и наведените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв. и до присъдените от първоинстанционния съд 60 000 лева, по иска на И. И. срещу ЗД [фирма], въззивният съд е обосновал крайния си решаващ извод за основателност на иска за 30 000 лева с изчерпването на застрахователния лимит, съгласно чл. 9 от приложимата към момента на увреждането Наредба за задължителното застраховане от 1997 год. (отм.), не в качеството на ориентир с оглед икономическата конюнктура, а директно в качеството му на критерий за определянето на размера на обезщетението по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, поради съвпадането му с размера на застрахователната сума по договора, макар съгласно Наредбата същият да се явява само ориентир за минимално договоримите суми. Действително недоказана по делото е конкретно договорената между страните по застрахователното правоотношение, по-висока от лимитите, застрахователна сума. Относно наличието на застрахователно правоотношение въззивният съд е санкционирал поведението на ответното дружество, на основание чл. 128, ал. 2 ГПК, с оглед обстоятелствата по делото / вписаните в протокола за ПТП конкретни данни за наличието на застрахователна полица и отказа на застрахователя да я представи по делото, но по съображения за несъхраняването й / . Първоначално / преди увеличението по чл. 116 ГПК отм./, самата искова молба е предявена при заявен срещу застрахователя размер на иска от 30 000 лева, именно с оглед твърдения от ищеца, като приложим и по конкретното застрахователно правоотношение, в качеството на договорена застрахователна сума, лимит по Наредба за задължителното застраховане (отм.). Съобразено е, че ищецът не твърди, нито доказва в процеса по - висока застрахователна сума, като обстоятелство за което и като ползващо го носи доказателствената тежест в процеса. Въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по иск с правно основание чл. 200 КТ срещу работодателя на пострадалия, предвид липсата на доказателства за изплащане на обезщетението, не се явява пречка за допустимостта и основателността на предявения пряк иск по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, доколкото не е налице субективен и обективен идентитет между делата и наличието на реално обезщетяване на вредата от работодателя на пострадалия, към момента на постановяване не е доказано. Въпреки отхвърлянето на иска по чл. 407, ал. 1 ТЗ (отм.), за разликата до необжалвания от ищеца, присъден от първоинстанционния съд размер от 60 000 лева, обусловено с лимитираната отговорност на застрахователя, е останал неразгледан иска срещу конституирания евентуален ответник - делинквента Ч. Д. По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване: На същия е отговорено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК, реш. № 25 от 03.04.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, I т. о., в което е прието, че в случай на репариране по пряк иск срещу застрахователя, на претърпените вреди в размер, по-малък от претендирания от пострадалия размер, поради изчерпване лимита на отговорността му, няма пречка да бъде разгледан и уважен за разликата, предявеният в евентуалност спрямо прекия иск срещу застрахователя, иск срещу делинквента. Настоящият състав споделя даденото разрешение, приложимо в конкретния случай, тъй като евентуалния иск за обезщетяване на неимуществени вреди, срещу делинквента Ч. Д., за разликата над присъдените в тежест на застрахователя 30 000 лева до претендираните 60 000 лева / за разликата до 80 000 лева не е инициирано въззивно производство / не е разгледан от въззивния съд, определил дължимото от застрахователя обезщетение на база лимита на отговорността му, съгласно действащата към момента на деликта нормативна уредба. По основателността на касационната жалба: Произнасяйки се по иска на И. И. против ЗД [фирма] въззивният съд е постановил мотиви в противоречие със закона - чл. 52 ЗЗД вр. с ППВС № 4/1968 г. и задължителна съдебна практика / реш. 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. II т. о. ВКС, реш. № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. на ВКС и др. /, определяйки размера на дължимото обезщетение директно с оглед лимита на застрахователна отговорност, съгласно чл. 9 от Наредба за задължителното застраховане от 1997 год. (отм.), като критерий, а не в съответствие с действително търпимите от касатора вреди. Лимита е споделен не и като ориентир за приложимата икономическа конюнктура, а като съответстващ на минимално възможната застрахователна сума, при недоказан от ищеца по-висок размер, с оглед носената от същия доказателствена тежест за този ползващ го факт / съответно и на първоначалните му изявления с исковата молба, в обосноваване размера на иска срещу застрахователя /. Съдът не е мотивирал справедлив размер на обезщетението с обстоятелствени мотиви относно действително търпимите от страната вреди, в различните им аспекти - физически, психологически и социален, като не е коментирал събраните доказателства, в обосноваване на справедлив размер на обезщетение. От претърпяното ПТП ищецът е изгубил долен крайник на 27-годишна възраст, довело до 93 %-на трайна нетрудоспособност, претърпял продължителен период / едногодишен / на интензивни физически болки и емоционални страдания, продължава да търпи такива / фантомни болки /, както и неудобства в придвижването и обслужването си ежедневно, отделно от травмиращите психиката му последици на увреждането в социален аспект - изгубена работа и социална среда, ограничени контакти, преустановена интимна връзка, постоянна зависимост от помощта и подкрепата на близките. Така претърпяната увреда, по мнение на настоящия състав, спрямо икономическата конюнктура към момента на увреждането и отчитайки инфлационните процеси междувременно, предпоставя справедлив размер на обезщетението от 60 000 лева. Така постановеното решение по иска срещу ЗД [фирма], обаче, не следва да бъде отменено, тъй като макар неправилно определяйки справедлив размер на обезщетението 30 000 лв. вместо 60 000 лв., кореспондиращ на лимита, като критерий по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд, при така събраните доказателства, не може да присъди обезщетение, надхвърлящо го. С оглед действителния размер на дължимо обезщетение, обаче, по съображения изводими от преждецитираното реш. № 25 от 03.04.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, I т. о., за разликата до 50 000 лева следва да бъде уважен искът срещу делинквента - Ч. Д. Произнасянето на настоящата инстанция за пръв път по евентуалния иск е по арг. от т. 15 на ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. С оглед изхода на делото, на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят понесени разноски, съобразно уважена спрямо отхвърлена част от жалбата и съобразно представения списък за разноски - платено адвокатско възнаграждение от 3050 лв. - или 1 525 лева, в тежест на ответника Ч. Д. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение