Определение № 8789 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2916/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по искане на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за изменение на решение № 7158/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2916/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Иска се изменение на решението по отношение на разноските. Ответникът по молбата – Нивало ЕООД изразява становище за неоснователност на искането. Настоящата инстанция на Върховния административен съд, петчленен състав, намира, че молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 7158/25.06.2025 г., постановено по адм.д. № 2916/2025 г., Върховният административен съд, петчленен състав, е отхвърлил молбата на Нивало ЕООД за отмяна на влязло в сила решение № 9559 от 21.08.2024 г., постановено по адм.д. № 7450/2023 г. по описа на Върховния административен съд. С решението е осъден Нивало ЕООД да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноските по делото, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лв. Претендираните разноски за възнаграждение за адвокат са били в размер на 196 695, 79 лв. Искането е неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на спора. Мотивите на съдебния акт съдържат правни изводи относно приложимото право към искането на ответника за присъждане на разноски. Доколкото в частта за разноските решението е с характер на определение, то за изменението му следва да се осъществили обстоятелствата по чл. 253 от ГПК. Не е настъпила промяна на обстоятелствата, при съобразяване на които е постановен съдебния акт, постановяването на съдебния акт не е резултат на грешка или пропуск. Съобразено е обстоятелството на образувано производство по искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение, което е извънинстанционно и в него не се решава по същество материално правния спор, както е в редовно инстанционно производство. Съобразени са извършените процесуални действия, изразяващи с в подаден отговор по искането за отмяна и участие в едно съдебно заседание. При определянето на размера на възнаграждението за адвокат, е налице съобразяване с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022. Съгласно т. 2 от диспозитива на това решение, чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията, с оглед на целта по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, параграф 1 от ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумение и практики. Така направените изводи не се обуславят от обстоятелството дали договореното възнаграждение за адвокат е пазарно или не, каквото твърдение се съдържа в искането за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Определянето на договореното възнаграждение като пазарно и евентуалната му преценка като такова не препятства съдът да не приложи разпоредби, които определят като задължителни минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени с наредбата. Това разбиране следва от диспозитив 3 на посоченото решение на Съда на Европейския съюз. Размерът на присъдените разноски е съобразен и с §1а, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съобразени са извършените процесуални действия и развитието на производството. По изложените съображения, настоящият съдебен състав установява липсата на правно основание за изменение на решение № 7158/25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2916/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, което обуславя отхвърляне на искането. Като съобрази направените фактически и правни изводи, и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният административен съд, петчленен състав