Определение № 569 от 25.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3461/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Национална агенция за приходите” (НАП) срещу решение № 1590 от 10.10.2012 год. по в. т. д.1508/2012 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 03.02.2012 г. по т. д. №52/2011 год. на Софийски окръжен съд. С последното са били отхвърлени предявените от НАП срещу [фирма] (в несъстоятелност), и Мария Г. С. от [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 647, т. 2 и т. 3 ТЗ. Начална дата на неплатежоспособност на [фирма] (н.) – 31.12.2008 год. Исковете на НАП са за прогласяване на нищожност на две разпоредителни сделки на несъстоятелното дружество в полза на С., сключени съответно на 13.08.2008 год. и на 31.03.2009 год. По силата на първата сделка, Мария С. е придобила собствеността върху апартамент № 15, находящ се в жилищна сграда на [улица], ведно с 2,07% от идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот № ІV – 66, квартал 3Б, по плана на [населено място],[жк], а по силата на втората с нотариален акт № 195, т. І, рег. № 3277, дело № 193/2009 г. – 0,408% ид. ч. от урегулирания поземлен имот № ІV - 66. По отношение на първата сделка, предявеното от НАП правно основание е по чл. 647, т. 3 ТЗ, а по отношение на втората – чл. 647, т. 2 ТЗ. За да приемат, че исковете за прогласяването на относителната недействителност на извършено от несъстоятелния длъжник в полза Мария С. разпореждане с недвижими имоти са неоснователни, съдилищата са се позовали на липсата на неравностойност на разменените престации по първата сделка (относно апартамента) и на недоказана безвъзмездност на втората сделка. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационен контрол. След образуването на касационното производство, с § 9 на ЗИДТЗ, чл. 647 и чл. 649 ТЗ са изменени (ДВ, бр.20/2013 год.). С § 14, ал. 1 от ПЗР на ЗИДТЗ, законодателят е предвидил, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящето. С Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12/2013 год. К. съд е отхвърлил искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционността на § 14, ал. 1 и 2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ, бр.20/2013 год.) и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. С оглед новата разпоредба на чл. 649, ал. 3 ТЗ, касационен контрол ще следва да бъде допуснат за проверка на евентуалната допустимост на исковете, предявени от кредитора НАП. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи – чл. 649, ал. 6 ТЗ, поради което делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание. Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.