Определение № 1718 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба с вх. № 18357 от 20.12.2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), подадена от процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), за изменение на Решение № 13386 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело № 9706/2024 г. по описа на ВАС, състав на първо отделение, в частта му за разноските. В молбата се излагат подробни аргументи, въз основа на които се моли ВАС да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 58516,60 лева. Ответникът по молбата – СНЦ "Национална Асоциация за развъждане на млечни овце в България" (НАРМОБ/Сдружението) с ЕИК: 104684301, чрез своя процесуален представител, оспорва нейната основателност по съображения, изложени в писмен отговор, представен в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК. За да се произнесе с настоящото определение, Върховният административен съд, състав на първо отделение взе предвид следното: Касационното производство по адм. дело № 9706/2024 г. по описа на Върховния административен съд е приключило с Решение № 13386 от 10.12.2024 г. за оставяне в сила на Решение № 2187 от 28.06.2024 г. по адм. дело № 132/2024 г. на Административен съд Велико Търново (АС – Велико Търново), с което е отхвърлена жалбата на Сдружението срещу Заповед № 03-РД/6178 от 22.12.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказана финансова помощ по подадени заявки за плащане, прекратен е едностранно договора за финансиране и е задържана усвоената банкова гаранция в размер на 388 123,00 лв. Наред с горното, Сдружението е осъдено да заплати на ДФЗ съдебни разноски в размер на 8000,00 лв. В мотивите на решението, чието изменение се иска, се съдържа произнасяне по разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от страна на ДФЗ. За да присъди разноски на ДФЗ в размер на 8000,00 лева, вместо претендираните 58516,60 лв., съставът на ВАС е взел предвид изхода на делото, съобразил е неговия предмет, фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на извършената работа (процесуалните действия на ответника по касация в рамките на касационното производство). Съобразил е също Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, постановено по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване. Коментирал е и направеното възражение за прекомерност от насрещната страна, като го е приел за основателно. Молбата за изменение е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. В случая, размерът на разноските за адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение следва да се определи съобразно чл. 143 АПК, доколкото оспореният административен акт е издаден на основание чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и оспорването му е по реда на АПК. Според актуалната редакция на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). При препращането към ЗПП и съответно Наредбата за правната помощ (НПП), неоснователно е позоваването на процесуалния представител на ДФЗ на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.); Наредба 1/2004 г.). В действителност, делото е с определяем материален интерес, но разноските за адвокатско възнаграждение не дължими по правилата на Наредба № 1/2004 г., а по тези на НПП. Наред с това, както е посочено и в решението, чието изменение се иска, следва да се има предвид приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, в което са изложени съображения, че с оглед предимството на правото на Съюза, националният съд е натоварен в рамките на компетентността си с прилагане на разпоредбите на правото на Съюза, като е длъжен в случаите, когато това се налага да вземе решение да остави без приложение всяка национална правна уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред. Още повече, като се имат предвид размерът на претендираното възнаграждение и обективираното от насрещната по спора страна възражение за неговата прекомерност. С оглед горното и като се отчетат видът и предметът на правния спор, фактическата и правна сложност на делото, броят проведени заседания пред касационната инстанция, видът и обемът на извършената от процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ работа, а също и това, че касационната инстанция е инстанция по правото, съответно не се извършват и не са извършвани фактически установявания, искането за изменение на присъдените с касационното решение разноски следва да се отхвърли като неснователно. По изложените съображения, не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер, респективно няма пречка съдът служебно да намали размера на адвокатското възнаграждение под минимума по Наредба 1/2004 г., на който молителят се е позовал. Ето защо, следва да се приеме, че размерът на адвокатското възнаграждение е определен правилно. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,