Определение № 2316 от 25.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3169/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано по молба вх. № 8960/24.07.2023 г. от Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, представлявано от изпълнителните директори А. Л. и Р. Д., чрез адв. Т. Т., с искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 302 от 19 юли 2023 г., постановено по в.т.д. № 344/2023 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, в частта му, с която е отменено решение № 260017 от 6 март 2023 г., постановено по т.д. № 457/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, за отхвърляне исковете на П. А. Р., с адрес в [населено място], предявени против застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш. Е. Ш. ЕГН [ЕГН], и Д. Е. Ш., ЕГН [ЕГН], настъпила при пътнотранспортно произшествие на 24.12.2017 г. на път ІІІ-375, км 23 (гр. Пещера – [населено място]), причинено виновно от водача на товарен автомобил Фолксваген ЛТ 35, с рег. [рег.номер на МПС], за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, до размер на сумата от по 75000 лева за всяко дете, ведно със законна лихва от 11.04.2019 г., вместо което застрахователят е осъден да заплати на П. Р. по 75000 лева обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на Ш. и Д. Ш. (общо 150000 лева), настъпила при посоченото пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от 11.04.2019 г. Молителят иска спиране изпълнението на соченото невлязло в сила въззивно решение и в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне иска на Л. А. Р., с адрес в [населено място], за осъждане на застрахователя да заплати и сумата от 45000 лева (като разлика между присъденото от първата инстанция обезщетение от 5000 лева и сумата от 50000 лева) за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Н. А. Р., ЕГН [ЕГН], от същото пътнотранспортно произшествие, и застрахователят е осъден да заплати на Л. Р. сумата от още 45000 лева. Към молбата са приложени касационна жалба (вх.№ 8966/24.07.2023 г. на регистратурата на ВКС), изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, платежно нареждане за държавна такса за касационно обжалване, заверен препис от обжалваното въззивно решение, както и платежно нареждане за внесено по сметка на ВКС обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК в размер на 195000 лева. Наличието на сумата по специалната сметка за обезпеченията на ВКС е удостоверено със служебна бележка от счетоводството на ВКС на 25.07.2023 г. Касационният съд приема, че са осъществени посочените в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, тъй като в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба и е внесена сума за обезщетяване на евентуални причинени вследствие на обезпечението вреди, като спирането следва да се допусне само по отношение на присъдените на П. Р. суми в общ размер от 150000 лева, а по отношение на искането за спиране на изпълнението за присъдена на Л. Р. сума искането следва да се остави без уважение. Видно от обжалваното въззивно решение, въззивният съд е изложил мотиви по основателността на искането на Л. Р., но постановен диспозитив няма, поради което искането за спиране на изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение по иска на Л. Р. е неоснователно. Ето защо, и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, съставът на IV г.о., ВКС,