Решение № 9904 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6354/2026 г.

Производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуалeн кодекс (ДОПК). Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) против Решение № 1635 от 10.02.2026г. по адм.д.№ 818/2025г. на Административен съд Варна, съответно в частта му, с която по жалба на В. Г. В., [ЕГН], с ЕТ „В. В.“, ЕИК 837106450, от [населено място, общ., обл.], е отменен ревизионен акт (РА) № Р-03000324001195-091-001/30.12.2024г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта му, потвърдена с Решение № 17/24.03.2025г. на Директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с която на г-н В. са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п.2020 г. в размер на 368,05 лева – главница, и 158,83 лева – лихва и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против РА в останалата му част, потвърдена с решение № 17/24.03.2025г. на Директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, с която са установени допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 17 от ЗДДФЛ за д.п.2022 г. в размер на 18 500 лева – главница, и 4 158.29 лева – лихва, е отхвърлена. С Определение №5729 от 07.05.2026г. по адм.д.№ 818/2025г. Административен съд Варна е допълнил решението си №1635 от 10.02.2026г. като осъдил г-н В. да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 230 евро. Против това определение е подадена частна жалба от ДД“ОДОП“ Варна, чрез гл.юрк.Великова. Поддържа жалбата по съображения в писмени бележки от 10.09.2026г. Иска се отмяна на определението и увеличаване на присъдените разноски до 1 271, 41евро. Ответникът по тази жалба В. В. я оспорва в писмен отговор. В касационната жалба на ДД“ОДОП“ се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно. Повтаря се начинът на определяне на размера на недостиг на парични средства в размер на 3 680,53лв. за процесната 2020г. Твърди се, че този недостиг е определен като към наличните по банкови сметки към 01.01.2020г. парични средства в размер 215 431,31лв.са прибавени 4 462,72лв. общо доходи, получени за този период, която сума е в размер на 219 894,03лв. и това е разполагаемата сума за 2020г. От тази сума са извадени извършените през годината разходи в размер на 3 779,28лв. и наличните към 31.12.2020г. средства по банковите сметки на лицето в размер на 219 795, 35лв. Начинът на определяне на въпросния недостиг ясно се виждал в ревизионния доклад и специално бил изяснен пред съда по същество с молба от 14.10.2025г. Иска се отмяна на решението в тази част и присъждане на 409, 04 евро юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В писмен отговор г-н В. оспорва тази касационна жалба като намира решението в тази част за правилно. Верен бил изводът на съда за липса на мотиви в РА; необосновано приходните органи приели нулево начално салдо за данъчния период в противоречие със собственото си Методическо указание за облагане на физическите лица. Иска се оставяне в сила на решението в тази част и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В касационната жалба на В. В. се твърди, че съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице е неправилно като постановено при всички пороци по чл.209, т.3 АПК, като специално и конкретно се твърди, че решението в тази част било постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Не била допусната поискана изрично с молба от 25.11.2025г. от делото на АС съдебно-счетоводна експертиза, с която щяло да се установи, че част от наличните към 26.04.2022г. парични средства на ревизирания, в размер на 185 000лв., са внесени по банкова сметка на физическото лице. Недопустимо съдът е изградил фактическите си изводи върху експертиза, назначена и изпълнена по друго дело на АС Варна, образувано по оспорване на РА за предходни данъчни периоди. Едностранчиво съдът приел, че физическото лице е финансирало търговското си предприятие със значителни суми, но не отчел значителни суми като възстановени средства на собственика. Не е установено както основанието по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред, така и коректно установяване на основа по чл.122, ал.2, равна на превишение на разходите над приходите. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както и присъждане на сторените разноски. Ответникът по тази жалба – ДД“ОДОП“ Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбите процесуално допустими като подадени от легитимирани страни против подлежащ на оспорване съдебен акт, в преклузивния срок по чл.211 АПК, а по съществото им съобрази следното: По касационната жалба на ДД“ОДОП“. Жалбата е неоснователна. За да отмени РА, в частта за установените публични задължения за 2020г., първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден при пълна липса на мотиви как е определена данъчната основа за облагане за този данъчен период като равна на превишението на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните му приходи. Доказването на този размер и начина на изчислението му без съмнение е в тежест на данъчните органи. Вярно е, че в административната преписка е наличен лист с номер 1 473, който съдържа таблица на приходи и разходи на ревизирания за 2020г., но той не е част от ревизионния доклад и изобщо няма данни да е част от мотивите на доклада, които са неразделна част на РА. Още по-малко има данни този документ да е съобщен на адресата на акта. При това, обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като РА, в тази част, е издаден без яснота как е определена данъчната основа и съответно – размерът на установените задължения, това нарушава правото на защита на адресата на акта и последният следва да бъде отменен. Въпросната липса не може да бъде санирана едва в съдебното производство по оспорването на РА, където наистина процесуалният представител на ответника в първата инстанция подробно е описал изчислението на въпросната данъчна основа. По касационната жалба на ревизираното лице. Жалбата е е неоснователна. По делото е било безспорно установено, че на 26.04.2022 г. г-н В. е внесъл по банковата си сметка в „Търговска банка Д“ АД сума в размер на 185 000 лв., както и че посочената сума не е декларирана от задълженото лице като доход за данъчния период. Обоснован е решаващият извод на административния съд, че ревизираното лице не е доказало по несъмнен начин произхода на сумата от 185 000 лв., поради което тя е квалифицирана като друг облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ (в приложимата редакция), съгласно който облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Жалбоподателят не е доказал никаква връзка между продадените от него в миналото недвижими имоти и въпросната сума. С основание съдът е взел предвид установеното от приходните органи, че салдото по см. с/ка 499 /други кредитори/, по която се отчита финансирането на търговеца към 31.12.2014 г. е в размер на 1 674 030.77 лв. и тази сума през следващите данъчни периоди не търпи съществени промени. На 01.01.2020 г. началното салдо по сметката е в размер на 1 586 246.90 лв., а крайното /на 31.12.2020 г./ в размер на 36 894.90 лв. През 2020 г. сумата в размер на 1 586 246.90 лв. е била прехвърлена от сч. с/ка /други кредитори/ в сч. с/ка 493 /разчети със собственика – стр.197/, т.е. от търговеца не са възстановени средства на физическото лице, а сумата в размер на 1 586 246.90 лв. само е била прехвърлена в друга счетоводна сметка. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати при постановяване на решението в тази част съществени нарушения на процесуалните правила. Няма такова нарушение във връзка с молбата на жалбоподателя от 25.11.2025г. Към тази молба е приложена хронологична ведомост на с/ка 499/други кредитори – В. В./ от 2006 до 2020г. и на с/ка 493 /Разчети на собственика/ от счетоводството на предприятието на едноличния търговец с твърдението, че в крайното салдо по сметката на собственика исторически има суми от създаването на фирмата. Накрая на молбата, без никаква конкретизация на задача и обект на изследване, е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. В ревизионното производство ревизираното лице е твърдяло, че доходите му за 2020-2022г. са спестявания от продажба на земеделска земя и поземлени имоти, които средства са послужили за срочни депозити, които са прекратявани и сумите по тях са теглени в различни периоди и използвани при необходимост. През същия период има възстановени средства от ЕТ от сметка на собственика. Тези твърдения са опровергани от обсъдените от административния съд движения по счетоводните сметки на ЕТ, от които се вижда, че през 2020 г. сумата в размер на 1 586 246.90 лв. е била прехвърлена от сч. с/ка /други кредитори/ в сч. с/ка 493 /разчети със собственика – стр.197/, т.е. от търговеца не са възстановени средства на физическото лице, а сумата в размер на 1 586 246.90 лв. само е била прехвърлена в друга счетоводна сметка. При тези установявания, направени от съда въз основа на счетоводни документи и при липсата на конкретна задача и предмет за назначаване на евентуална експертиза в молбата от 21.112025г., съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е назначил експертиза, още повече, че в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд жалбоподателят лично е заявил, че няма повече доказателствени искания. Не е основателно и другото оплакване в касационната жалба - за използване на експертиза, приета по друго дело като доказателствено средства, върху което са основани констатациите на първоинстанционния съд. На първо място, тази експертиза е била взета предвид при окончателното решаване на спора за законосъобразност на предходен РА с адресат РЛ с влязло в сила решение на ВАС. Отделно от това, ако жалбоподателят е твърдял, че към 31.12.2019г. (края на ревизирания период при предходния РА) е разполагал с налични парични средства, които да оправдаят произхода на внесените от него по сметка през м.април 2022г. 185 000лв. (приети за друг доход по чл.35, т.6 ЗДДФЛ), негова е била тежестта да докаже тези факти, както правилно е приел и първоинстанционният съд. По изложените съображения първоинстанционното решение и в тази част следва да остане в сила. По частната жалба на ДД“ОДОП“. Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество е неоснователна. С обжалваното определение, за да определи размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, първоинстанционният съд се е позовал на тълкуването, дадено в решение по дело С-438/22 на Съда на ЕС, съгласно което Наредба № 1/ 09.07.2004г. за адвокатските възнаграждения (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), към която препраща чл.161, ал.1, изр. трето ДОПК, следва да остане неприложена, поради забраната, регламентирана в чл.101, §1 от ДФЕС да се ограничава конкуренцията "с оглед целта", установена в тази разпоредба и чл.4, §3 от ДФЕС, без значение дали заложените в Наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Като е уважил възражението на насрещната страна за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, съдът обосновано е определил размера на възнаграждението според фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение