Определение № 60496 от 16.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Т. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение от 15.10.2020г. по в.гр.д. № 162 по описа за 2020г. на Окръжен съд Монтана, в частта с което е отменено решение № 85 от 24.02.2020г. по гр.д.№ 1011/2019г. на Районен съд Монтана досежно определения режим на лични отношения между детето Н. и неговия баща и вместо това е постановено друго, с което на бащата Т. Д. Т. е определен режим на лични отношения с детето Н., [дата на раждане], както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване при бащата, от 10.00ч. на съботния до 19.00ч. на неделния ден, както и един месец през лятото, което време не съвпада с платения годишен отпуск на майката, на Великденските празници /петък, събота, неделя и понеделник/, както следва: през нечетните години от 10.00ч.в петък и го връща в 19.00ч.в понеделник, за Коледните и Новогодишните празници, през четните години от 10.00ч.на 24.12. и го връща в 19.00ч. на 28.12., а през нечетните години от 10.00ч.на 29.12. и го връща в 19.00ч. на 2.01., пролетната ваканция, определена съгласно съответната заповед на министъра на МОН, бащата има право да взема детето на всяка четна календарна година от 10.00ч.на първия ден на ваканцията и го връща на майката до 19.00ч. на последния й ден, без прекъсване и с приспиване на детето при бащата, рожденият ден на всеки един от родителите детето ще прекарва с този родител самостоятелно и с приспиване, независимо от действащия режим на контакти, за рождения ден на детето, бащата има право да го вижда и взема всяка четна година с преспиване на детето при бащата за времето от 10.00ч.на съответния ден до 10.00ч. на следващия, като ангажиментите на детето, свързани с детска градина или училище следва да бъдат съобразени между родителите, за именния ден на детето, бащата има право да го вижда и взема всяка нечетна година с преспиване на детето при бащата за времето от 10.00ч.на съответния ден до 10.00ч. на следващия, като ангажиментите на детето, свързани с детска градина или училище следва да бъдат съобразени между родителите, бащата има право да вижда и взема детето и в други интервали от време при наличие на изрично съгласие на майката, изразено с електронно съобщение – SMS /кратко текстово съобщение/, „Viber“ или чрез друга платформа за комуникация / „Whats App“ или др./ За желанието си бащата следва да уведоми майката най-късно 24 часа преди момента на вземане на детето. /В останалата част първоинстанционния акт е потвърден/. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При постановяване на акта си /досежно обжалваната част, касаеща режима на лични отношения/, въззивният съд е съобразил следното: Детето Н. е родено е на 13.02.2018г. от фактическото съжителство на родителите му, продължило около три години до м.02.2019г. След посочената дата, то живее постоянно с майка си. Отношенията между родителите са влошени. Две седмици след като е подала на стоящата искова молба, майката е подала жалба до Районна прокуратура Монтана във връзка с описан случай на 24.04.2019г., който възприела като насилствен от страна на бащата да вземе детето. РП Монтана е постановила отказ за образуване на наказателно производство. Майката е подала на 31.05.2019г. против бащата молба за защита по чл.18, ал.1 ЗЗДН и искането й е уважено с определение от същата дата по гр.д.№ 1475/2019г. Издадена е заповед, като е прието, че на 23.05.2019г. Т. Т. е извършил акт на домашно насилие спрямо К. Т. и му е наложена мярка – да не я доближава на разстояние по-малко от 50м. Налични са данни и за друг инцидент, на 26.12.2019г., около 21ч., за който е образувано ДП № 1411/2019г. на ОД МВР Монтана, след който майката на ищцата се е снабдила с медицинско удостоверение № 208/2019г. след оплакване, че ответникът Т. я е ударил с ръка в лявата част на главата. Тя е подала тъжба, по която е образувано н.ч.х.д.№ 29/2020г. на РС Монтана. Срещу К. Т. са постановени две осъдителни присъди с № 50 от 20.12.2019г. по н.ч.х.д.№ 1716/2019г. и № 24 от 8.07.2020г. по н.ч.х.д.№ 77/20120г., двете на РС Монтана за идентично деяние, осъществено при условията на продължавано престъпление по чл.182, ал.2, вр.чл.26, вр.чл.78а НК, за това че за периода от 5.10.2019г. до 3.11.2019г., съответно на датите 5.10.2019г., 6.10.2019г., 19.10.2019г., 2.11.2019г., 3.11.2019г., както и за периода от 7.12.2019г. до 28.12.2019г., съответно на датите 8.12.2019г., 21.12.2019г. и 22.12.2019г., тя е осуетила изпълнението на влязло в сила съдебно решение /определение за привременни мерки/ относно режима ни лични контакти на бащата Т. Д. Т. с детето Н., като след „няколкократни позвънявания на вратата и на мобилния телефон, не е отворила и не е отговорила на повикванията, с което не спазила часовете и дните за лични контакти с бащата, а именно да вижда и взема детето при себе си“. Въззивният съд е коментирал и приетия социален доклад, съгласно който конфликтът между родителите се отразява неблагоприятно върху детето, което в продължение на около година не е имало контакти с баща си и последният е лишен от възможност да осъществява пълноценен контакт. Детето е поставено в риск от родителско отчуждение. Въззивният съд, посочвайки, че определящ е интереса на детето, който изисква осигуряване на пълноценен контакт и с двамата родители и ръководейки се от заключението на нарочно назначената съдебно-психологическа експертиза, съгласно която отделянето на детето от майката /за да бъде с бащата/ „няма да се отрази негативно на неговото психично и емоционално равновесие“, именно за да подпомогне родителите и да не се допусне Синдром на родителско отчуждение, е определил разширен режим на лични отношения между бащата и детето. В изложението си касаторката се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, във връзка с поставен въпрос, касаещ извършената от съда преценка за интереса на детето. Счита въззивния акт за очевидно неправилен, постановен в противоречие както със СК, Закона за закрила на детето и Конвенцията за закрила на детето, така и със съдебната практика – решения по гр.д.№ 327/2018г. на ІV гр.о., гр.д.№ 6851/2014г. на ІV гр.о. Счита, че въззивният акт ограничава родителските й права. От своя страна се позовава на психологическата експертиза, като счита, че изводът който следва от нея е, че не е в интерес на детето да преспива при бащата. Твърди, че неговият родителски капацитет не е изследван. Обстоятелството, че той има подкрепата на своята майка, счита че не променя ситуацията, защото последната не е детска учителка, а детегледачка в ясла. Изразява своето становище, че следва да се определи режим на лични отношения, който да включва преходен период, през които срещите с бащата да се осъществяват само в нейно присъствие. Това следва да продължи докато бащата „опознае потребностите и говора на детето“ и то свикне с него. Счита, че съдът не е отчел съществени обстоятелства, каквито са възрастта на детето /3 години/, фактът че срещу бащата е издадена заповед по ЗЗДН и че с агресивното си поведение е травмирал детето. Счита, че не следва да се съобразява експертиза, която тя е оспорила. Заявява, че не възпрепятства контактите на детето с бащата. В изложението е посочено, че „причината за липса на контакти“не е майката, а „бащата, който отказва да се вижда с детето по друг начин и по друго време, освен определеното му от съда“. Като доказателство сочи сключеното споразумение с бащата по гр.д.№ 1475/2019г. на РС Монтана, по силата на което ограничителната мярка по ЗЗДН следва да се изпълнява с изключение на времето, през което се осъществява контакт с детето. Счита, че бащата не е подготвен да полага грижи за детето си и че ако се приложи определения от съда режим детето би било поставено в риск. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Т. Д. Т., чрез процесуалния представител адвокат Арбекова, с който се оспорва нейната основателност. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Както в цитираното от касатора ППВС № 1/12.11.1974г., така и в цялата изградена въз основа на него съдебна практика, се приема, че когато съдът преценява какъв е най-добрият интерес за детето, от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Мерките за лични отношения се определят въз основа на конкретно установените обстоятелства за всеки отделен случай, след анализ и оценка на всички релевантни факти и при съпоставяне на тяхното значение за детето. Желанието на родителите, техните емоции и разбирания са от значение, но не са определящи. При спор между тях, съдът е този, който след комплексна преценка как всяко едно от установените обстоятелства се отразява на детето, дължи произнасяне, съобразявайки най-висшият критерий – интересът на детето. Целта на режима на лични отношения е децата да растат и да се развиват с грижата и подкрепата и на двамата си родители. Те имат нужда да се чувстват обичани и от двамата. Упражняващият родителските права не следва да ограничава възможността на другия родител да общува с детето. В конкретния случай е установено, че „майката със своите действия ограничава контактите с бащата, без да осъзнава какви вреди нанася на емоционалното състояние на детето“. В тази връзка в ОЗД Монтана е „открит случай на дете в риск“ /вж.стр.100/, като социалните органи са препоръчали „изготвяне на план за действие на основание чл.16а, ал.1 ППЗЗД, който включва дългосрочна цел и краткосрочни цели, чрез които да бъдат осигурени правата на детето Н.“. Освен от действията на социалните органи, ограничаващото поведение на майката на контактите с бащата се установява и с влезлите в сила две присъди, от които е видно, че тя многократно, за продължителен период от време, съзнателно не позволява контакт на детето със своя родител. Това поведение не е в интерес на детето. По делото няма никакви данни, сочещи че ответникът не притежава родителски капацитет. Наличието на издадена ограничителна заповед спрямо ищцата, не установява агресивно поведение спрямо детето. Такива твърдения въобще не се излагат. Наличието на влошени отношения между родителите безспорно рефлектира и на детето, но не презумира физическа опасност за него. По делото няма данни бащата с поведението си да е травмирал детето. Според настоящият състав, няма обстоятелства, които да не са съобразени от въззивния съд, в какъвто смисъл са твърденията на касаторката в жалбата. Контактите на бащата с детето са били възпрепятствани от майката и не може да се очаква той да е подготвен и запознат в детайли с всички обичайни ежедневни нужди на детето. Това обаче не означава, че той не би могъл да се грижи за дъщеря си. Неговото желание, родителското му качество и фактът, че има подкрепата на близки хора са достатъчни, за да се справи. В този смисъл е и заключението на психологическата експертиза, според която бащата следва да може да общува свободно и индивидуално със своята дъщеря, за да се изградят доверителни отношения помежду им. Н. познава баща си Т. от първите си дни, разпознава във фигурата му познато лице, което задоволява потребностите му от положително общуване и срещите им ще й позволят да го опознае и за в бъдеще да разчита на него в трудни моменти. Разпитано в съдебно заседание /вж.стр.183/, вещото лице изразява становището си, че на бащата следва да се предостави възможност да свободно общуване с дъщеря си, без присъствие на майката. Този извод е възприет от въззивния съд и следва да бъде споделен не само защото е подкрепен от експерта, но и с оглед влошените отношения между родителите. /Техните конфликти не следва да се пренасят и по времето за лични контакти на детето./ Според настоящият съдебен състав, няма основание да се счита, че определеният от въззивния съд режим би било поставил детето риск. Най- голямата опасност за него в случая е очертаният риск от синдром на родителско отчуждения и усилията следва да са насочени именно към нейното предотвратяване. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд