Определение № 260 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1394/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК и е образувано по частна жалба с вх.№ 9769/ 21.11.2019г. по описа на Бургаски апелативен съд, подадена от Н. Д. Д. срещу определение № 564/ 07.11.2019г., постановено по ч.гр.д. 370/19г. на Бургаски апелативен съд, с което е обезсилено определение № 551/ 25.07.2019г., постановено по гр.д. №54/18г. на Сливенски окръжен съд и е оставена без разглеждане молбата на Н. Д. по чл. 248 ГПК за допълване на определение №362/22.04.19г. по гр.д. 54/18г. на Сливенски окръжен съд в частта за разноските. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е приел, че молбата по чл. 248 ГПК, подадена от Н. Д. е подадена извън преклузивния срок, тъй като е поискано допълване на определение, с което е прекратено производството по делото (определението за прекратяване е връчено „лично“ на Н. Д. на 07.05.19г.), чийто срок за обжалване е едноседмичен и е изтекъл на 14.05.2019г.. А допълването на това определение следва да е било поискано в същия едноседмичен срок, но той е пропуснат, тъй като молбата е постъпила едва на 07.06.19г. в съда. В частната касационна жалба са развити доводи, че определението за прекратяване на гр.д. 54/18г. на Сливенски окръжен съд е връчено „лично“ на Н. Д. на 07.05.2019г., но това връчване било нередовно, тъй като тя е имала упълномощен адвокат, който е посочен и като съдебен адрес на страната, и връчването е следвало да се извърши на адвоката. В изложението към жалбата се иска допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния въпрос: Редовно ли е връчване „лично“ на страна по делото, при условие, че е имала посочен съдебен адресат и пълномощник по делото? В срока за отговор насрещната страна Й. Й. е възразила срещу подадената частна жалба и е поискала присъждане на разноски с окончателния акт, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 200лв. за изготвяне на отговор по подадената частна жалба. Въпреки че поставеният въпрос е обуславящ, не са налице допълнителните предпоставки от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съгласно решение №292/14г. ІV ГО, ако връчването е „лично“ не се засяга редовността на връчването, въпреки, че не е спазен реда по чл. 39, ал.1 ГПК. Същото е прието и с определение №51/20г. на ІІ ТО с аргумент, че с приемането на книжата „лично“, страната сама се е отказала от по- благоприятния режим по чл. 39, ал.1 ГПК. Тъй като обжалваното определение не влиза в противоречие с практиката на ВКС, и също така лисват условия за изменение на тази практика (изменение на закона или на обществените условия), то не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на Й. С. Й. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лв., платен адвокатски хонорар. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО