Решение № 431 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2009 г.

Решение № 431 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба от адв. Д. П. - процесуален представител на Н. Т. Н. и В. Т. Н., и двамата от [населено място], против въззивно решение № 29/25.02.2008 г., по гр. д. № 642/2005 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г. о., с което е отменено решение № 1073/18.10.2001 г. по гр. д. № 1041/2001 г. на Добричкия районен съд, и са отхвърлени предявените от Т. Н. Д., заместен на основание чл. 120 ГПК (отм.) от Н. Т. Н. и В. Т. Н., обективно и субективно предявени искове с правно основание чл. 134 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). С определение № 309/01.04.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за придобиване по давност на процесния имот от Р. и П. К. Касационните жалбоподатели твърдят, че незаконосъобразно и необосновано въззивната инстанция е приела, че Р. и П. К. са придобили процесния имот по давност с присъединяване на своето владение към владението на праводателката си А. Г. и нейния праводател М. М. Позовават се на ангажираните по спора доказателства и приложените влезли в сила съдебни решения, въз основа на които е възстановено членственото правоотношение на наследодателя им Т. Н. Д. Моля за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Ответниците по касация П. Т. К. и Р. С. К., посредством процесуалния си представител - адв. Ж., оспорват касационната жалба и молят касационната жалба са се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила. Депозиран е отговор по смисъла на чл. 287 ГПК и писмената защита. Останалите ответници по касация не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид подадените писмен отговор и писмена защита от ответниците по касация П. Т. К. и Р. С. К., намира следното: С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 4, във връзка с чл. 270, вр. 269 ГПК Върховният касационен съд дължи служебно произнасяне по валидността и допустимостта на обжалваното решение. В изпълнение на това свое задължение настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо последните съображения: Т. Н. Д. е предявил обективно и субективно съединени искове по чл. 134 ЗЗД, чл. 108 ЗС и чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), позовавайки се на решение на ВКС, постановено по реда надзора, с което е отменено решение на общото събрание на Ж. за изключването му от кооперацията. Въз основа на това се твърди, че е възстановено членственото му правоотношение в кооперацията. По делото е безспорно установено, че ищецът е починал на 08.4.2002 г., видно от удостоверение за наследници № АО-11-24/10.4.2002 г., издадено от кметски наместник [населено място], [община], област Д., в което е посочен и акт за смърт № 1/09.4.2002 г. Безспорно е, че на основание чл. 120 ГПК (отм.), по делото са конституирани като ищци законните наследници на първоначалния ищец, а именно Н. Т. Н. и В. Т. Н. - касационни жалбоподатели в настоящото производство /протоколно определение от 22.4.2002 г. по гр. д. № 64/2002 г. по описа на Добричкия окръжен съд. По делото се установява, че неколкократно, както пред въззивния съд, така и пред касационната инстанция, процесуалния представител на ответниците по касация в настоящото производство П. Т. К. и Р. С. К. - адв. Ж., е правила възражение на недопустимост на иска и на решенията, както и за липса на процесуална легитимация на конституираните законни наследници на първоначалния ищец Т. Н. Д., основавайки се на разпоредбата на чл. 23 ЗЖСК и § 1 от Допълнителните разпоредби към същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 23, изречение първо ЗЖСК "При смърт на кооператор членствените му права и задължения преминават върху членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота.". Съгласно разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби към ЗЖСК "В "семейство" по смисъла на този закон се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.". От анализа на посочените правни норми е видно, че членственото правоотношение в Ж. не създава вещно право на кооператора, каквото е разяснението по т. 1 от ППВС № 7/28.11.1973 г. на ВСНРБ. Със смъртта на кооператора членственото правоотношение се прекратява, а не се наследява по правилата на Закона за наследството. Възможността, която чл. 23, изречение първо ЗЖСК създава за членовете на семейството на починалия член-кооператор не се основава на наследствени права, а на преминаване върху тях на права и задължения, свързани с членственото правоотношение. Този извод се обуславя от факта, че правната норма визира не наследници, а членове на семейството. Членове на семейството са преживелият съпруг и непълнолетните деца. Досежно термина "членове на семейството" и посочената по-горе допълнителна разпоредба Върховната съдебна инстанция е дала ясно и категорично разяснение. В процесния случай към момента на смъртта на първоначалния ищец Т. Н. Д. хипотезата на чл. 23, изречение първо ЗЖСК не може да бъде приложена, тъй като двамата му законни наследници, макар и негови деца, са пълнолетни. Единият от тях към релевантния момент е на 49 години, а другият - на 45.Следователно членствените права и задължения на починалия член-кооператор не могат да преминат върху нито един от тях. Изложеното обуславя извод за липса на активна материалноправна легитимация за водене на иска, поради което пък те нямат и правен интерес от предявяване на процесните искове. Следователно наследниците на Т. Д. не са и активно процесуалноправно легитимирани по посочените искове. Като не се е съобразил с гореизложеното Добричкият окръжен съд е постановил недопустимо решение. На основание чл. 293, ал. 4 ГПК същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4, предложение второ, ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.