Определение № 59 от 17.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], чрез процесуален представител адв.К., за допълване на определение №1072 от 21.10.2014г. по гр.д.№ 2941/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските. Ответникът по молбата В. Т. М. не взема становище. Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С определение №1072 от 21.10.2014г. по гр.д.№ 2941/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение от 06.01.2014г., постановено по в.гр.д.№1254/2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение от 29.07.2013г. по гр.д.№4763/2012г. на Районен съд – Велико Търново за отхвърляне на предявения от В. Т. М. иск с правно основание чл.150 КТ, вр. чл.262 КТ в частта над уважения размер от 30137,11лв. до претендирания размер от 49133,76лв. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в касационното производство разноски. Искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба, чрез процесуален представител адв.К. /вх.№3922/22.04.2014г. на ОС-В.Т./, към който е приложен договор за правна помощ №0871342 от 24.02.2014 г. и извлечение от банкова сметка, от които е видно, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство са в размер на 1100лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение