Определение № 150 от 21.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 179/2011 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молбата на [фирма]-София в качеството му на касатор по делото, приключило в пр-во по чл. 288 ГПК с неподлежащото на инстанционен контрол определение № 4/10.1.2012 г. за отказ да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Русенския ОС и с осъждането на този застраховател да заплати на ответника по касация Б. разноски в размер на сумата 1 000 лева. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК молителят претендира да бъде намален размера на присъдените разноски, представляващи изплатен хонорар на един адвокат за изготвянето на отговор по касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, тъй като това възнаграждение било прекомерно спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. По реда чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по молбата С. П. Б. е изразил становище чрез своя процесуален представител по пълномощие, че тя била просрочена. Молбата на застрахователното д-во касатор е била подадена на 10.11.2012 г. /с вх. № 1506/ и следователно е постъпила в пределите на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, считано от датата на определението по чл. 288 ГПК, поради което тя ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази молба на [фирма]-София по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователна. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по дела с определен материален интерес за една инстанция възнаграждението при интерес от 5 000 до 10 000 лв. е 450 лв. + 4% за горницата над 5 000 лева. В процесния случай материалният интерес по делото е бил в размер на 5 264 лева. Следователно определеният според цитираното правило хонорар за един адвокат бил следвало да е в размер на сумата 460.56 лв. /четиристотин и петдесет лева и петдесет и шест стотинки/. Но § 2 от ДР на същата Наредба предвижда, че в случаите по чл. 78, ал. 5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на посочените в нея възнаграждения, т.е. по-ниско от 1 381.68 лв. След като присъденото такова по реда на чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК не го надвишава и е съобразено с чл. 36 от закона за адвокатурата, молбата на застрахователя по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро във вр. чл. 78, ал. 5 ГПК ще следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение