Решение № 8260 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10700/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на И. В. Б. и С. В. Б., и двамата с постоянен адрес в гр. София, чрез процесуалния им представител адв. В. Велинова, против Решение № 636/11.09.2025 г. на Министерски съвет /РМС/ за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път II - 86 /Югоизточен обход на гр. Пловдив/“, привеждане на проектен габарит Г10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив“, в частта, в която е определен размер на паричното обезщетение от 22 257 лв. за отчуждaване на притежаван от тях недвижим имот, находящ се в с. Брестник, община Родопи, област Пловдив, както следва: имот [идентификатор], с площ за отчуждаване: 0.853 кв.м., вид на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива. В жалбата и в писмена защита се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел- отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК. Релевирани са съображения за допуснато нарушение на чл. 206, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ при издаване на атакуваното решение по отношение на новообразувания поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор], с площ 458 кв.м., който не е предмет на отчуждителната процедура. При условията на евентуалност излага доводи за занижен и несправедлив размер на обезщетението за отчуждения имот, и прави искане за изменение на обжалваното РМС, като се определи по-високо парично обезщетение, включващо и неотчуждения недвижим имот. Претендира заплащане на направените в производството съдебни разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България /МС/, чрез процесуалния си представител – правен съветник А. Георгиева, в открито съдебно заседание и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и противопоставя възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт П. Пенев в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт М. Цветанова, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Н. Маринова, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и заявява искане за потвърждаване на оспореното решение като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема жалбата, като подадена от надлежни страни с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и против акт, подлежащ на съдебен контрол, за допустима, а по същество – за неоснователна, по следните съображения: С Решение № 675/14.11.2019 г. на Министерски съвет, на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост /ЗДС/, републикански път II-56 „Брезово - Пловдив - Път II-86“, участък от км 90+000 до км 102+820, е обявен за обект с национално значение и за национален обект. По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспореното решение, въз основа на която се установява, че АПИ, в качеството си на инвеститор и заинтересуваното ведомство, е отправило мотивирано искане по чл. 34, ал. 2 ЗДС за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда, до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е представило предвидената в ал. 2 на същата разпоредба документация, в това число подробен устройствен план – парцеларен план /ПУП-ПП/ за процесния обект, одобрен със заповед № РД-02-15-40/23.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в Държавен вестник, бр. 37 от 02.05.2025 г. /влязла в сила на 17.05.2025 г./, актуална скица, данни и документ за собственост на засегнатия имот; оценителски доклад и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. С писма изх. № 24-00-1374/27.05.2025 г. и изх. № 24-00-1533/06.06.2025 г. председателят на УС на АПИ е изискал от Службата по вписванията- град Пловдив информация и копия на всички вписани сделки с поземлени имоти, находящи се в землищата на гр. Пловдив, на с. Ягодово и с. Брестник, община Родопи, област Пловдив. С договор № РД-37-29/16.08.2022 г., сключен по Рамково споразумение № 53-00-7838/23.08.2018 г., агенцията е възложила на лицензиран оценител - „Сървей груп“ ЕООД, да изготви оценителски доклад, определящ равностойните парични обезщетения, полагащи се на собствениците на засегнатите от отчуждаването имоти и части от имоти, разположени в землищата на посочените по-горе населени места. За изпълнение на възложената поръчка, оценителят е използвал удостоверения за пазарни аналози по чл. 32, ал. 4 ЗДС, издадени от Агенцията по вписванията и Службата по вписванията - гр. Пловдив, като при изготвяне на оценката са съобразени сделки отразяващи състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 27.05.2024 г. до 27.05.2025 г. В доклада са описани използваните като аналози за определяне на пазарната стойност на земеделската територия единадесет пазарни сделки, информация за които е предоставена от Службата по вписванията- гр. Пловдив. Въз основа на тези сделки е изчислена осреднена цена в размер на 26 092.37 лева/дка. На основание чл. 34а ЗДС, със съвместен доклад министрите на финансите и на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане на националния обект, към което са приложени документите по чл. 34а, ал. 4, т. 1- т. 4 ЗДС, както и становища от извършеното без бележки и възражения междуведомствено съгласуване. Видно от данните от доказателствената съвкупност по делото, в производството по издаване на оспореното решение на МС е извършено предвиденото в чл. 34а, ал. 3 ЗДС публикуване на обявление за започналата процедура по отчуждаване в два централни и един местен ежедневник и изпращането му на органите на общинската администрация, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаване. Адмнистративното производство е завършено с издаването на Решение № 636 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет, с което се отчуждават за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II – 56 пътен възел „Скобелева майка“ – път II – 86 /Югоизточен обход на гр. Пловдив/“, привеждане на проектен габарит Г10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, съгласно подробния устройствен план – парцеларен план, одобрен със Заповед № РД-02-15-40/23.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и с. Ягодово и с. Брестник, община „Родопи“, област Пловдив, подробно описани в приложение към т. 1 от решението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. В позиция № 28 от приложението, част „Землище на с. Брестник, [ЕКАТТЕ], община Родопи, област Пловдив“, като предвиден за отчуждаване, е вписан притежавания от жалбоподателите /по силата на представения по делото НА от 28.05.2008 г./ недвижим имот, а именно: поземлен имот с [идентификатор], с площ: 0.853 кв.м., вид на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, по отношение на който е определено обезщетение в размер на 22 257 лева. В хода на съдебното производство е допусната, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от инж. Ю. Пальов, оценител на имоти, съобразно изикванията на § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. По отношение определянето на размера на дължимото на оспорващите равностойно парично обезщетение представеното заключение е изготвено в четири варианта: първи вариант, при който е изчислено обезщетение само за отчуждения ПИ с [идентификатор]; втори вариант, включващ в размера на обезщетението и пазарната стойност на новообразувания ПИ с [идентификатор] – останал извън отчуждителната процедура; трети вариант, съдържащ определен размер на пазарната стойност на отчуждения недвижим имот, формиран на база девет от общо единадесет от пазарните аналози, използвани при изготвяне на оценителния доклад на лицензирания оценител - „Сървей груп“ ЕООД; четвърти вариант, при който за определяне размера на пазарната стойност са изключени още три от посочените в доклада пазарни аналози. В заключението експертът е отговорил и на въпроси, свързани с обработването и използването по предназначение на новообразувания поземлен имот с [идентификатор] по време на строителството и след изграждане на процесния обект /пътен възел/, наличието на достъп до него и годността му да бъде използван по предназначение. В проведено по делото открито съдебно заседание от 16.06.2026 г., във връзка с поставени от процесуалния представител на жалбоподателите уточняващи въпроси, вещото лице е изчислило осреднена цена на декар /в размер на 33 606 лева/, съобразно използваните в заключението и оценителския доклад единадесет броя пазарни аналози, както и петте такива, представени от оспорващите в съдебното производство, описани на стр. 9 от експертизата. При тази фактическа установеност, настоящият състав приема подадената от И. Б. и С. Б. жалба за неоснователна. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, посочено в чл. 34б от ЗДС - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, стойността на обезщетението и собствениците на имотите. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а и 34б, ал. 2 ЗДС. Оспореното решение, в частта му, в която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждаване на имот с [идентификатор], е издадено в съответствие с материалния закон. Неоснователно е искането на оспорващите за отмяна на решението на Министерския съвет в частта му, в която не е отчужден имот с [идентификатор], също образуван от имот 06447.36.33 с обща площ от 5,225 дка. С влезлия в сила ПУП – парцеларен план, в границите на територията, подлежаща на отчуждаване попада само имот 06447.36.289, който е предмет на административното производство и за който е определено обезщетение, дължимо на собствениците му. Друг имот, собственост на жалбоподателите, не е отразен във влезлия в сила ПУП, не попада в обхвата на процедурата по Раздел I от ЗДС и не подлежи на отчуждаване. Анализът на относимата нормативна регламентация обуславя извод, че законът обвързва равностойното парично обезщетение, по смисъла на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС, именно с отчуждавания имот, съответно с отчуждаваната от него част, а не с други имоти, оставащи извън обхвата на производството. Посоченото лишава от правна опора и направените в жалбата възражения за незаконосъобразност на решението на МС, поради допуснато нарушение на материалния закон, в частност на разпоредбата на чл. 206 ЗУТ. Неоснователно е и въведеното като евентуално искане за изменение на определената в атакуваното решение оценка на имот 06447.36.289, определена от жалбоподателите като занижена. Съгласно чл. 32 ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Правилото на ал. 2 на същата разпоредба регламентира това обезщетение да се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Понятието „пазарни цени“ е дефинирано в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като осреднени цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. При така очертаната правна рамка, следва да се приеме, че в настоящия случай административният орган е определил правилно размера на равностойното парично обезщетение за поземлен имот с [идентификатор], потвърден и от заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ в първия й вариант, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно дадено и съответно на наличните по административната преписка данни, както и на всички събрани в хода на съдебното производство доказателства. Това обезщетение е определено при условията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като за пазарни аналози и от лицензирания оценител, и от вещото лице, са използвани единадесет сделки със земеделска земя, находяща се в землището на с. Брестник, сключени в периода 27.05.2024 г. - 27.05.2025 г. и представляващи законова база за определяне на пазарната цена. Противно на възраженията на оспорващите, този размер на обезщетение съответства на стандартите, възприети в практиката на Европейския съд по правата на човека, в частност в решенията от 14.05.2020 г. по делото „Костов и други срещу България“ и от 10.09.2024 г. по делото „Невада турс 2004“ АД и Българското туристическо дружество „Глобал турс“ АД срещу България“, съгласно които обезщетението при отчуждаване следва да бъде разумно обвързано с действителната пазарна стойност на имота. Същият осигурява необходимия справедлив баланс между защитата на правото на собственост на оспорващите и преследваната легитимна цел от обществен интерес, поради което спрямо тях не се налага непропорционална и прекомерна индивидуална тежест, по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В допълнение следва да се отбележи, че представените от жалбоподателите с молбата от 11.02.2026 г. писмени доказателства- нотариални актове и договори за покупко-продажба на недвижими имоти-частна общинска собственост, не могат да бъдат използвани като пазарни аналози, тъй като предметът им засяга земеделски земи, чиито начин на трайно ползване /за земеделски труд и отдих, за овощни градина и лозе/ се отличава от този на процесния имот /нива/. Съдът намира за неоснователно и направеното в хода на производството искане на процесуалния представител на оспорващите за изключване от пазарните аналози на пет от единадесетте сделки, използвани за определяне на размера на разностойното парично обезщетение, с твърдения, че страните по тях са свързани лица. Нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС не изключва изрично от обхвата на дефиницията на понятието „пазарни цени“ сделките, сключени между свързани лица, поради което не може да се приеме, че подобен вид договори не отговарят на изискванията на закона, след като са осъществени в относимия период, едната от страните по тях е търговец и не съдържат посочените в разпоредбата предметни ограничения. Съдържащото се в § 1а, т. 6 от ДР на ЗДС определение на „свързани лица“ не променя този извод, тъй като същото има значение единствено с оглед регулацията на правоотношенията по участие на такива лица в тръжни процедури, с предмет отдаване под наем или разпореждане с имоти –държавна собственост. Следва да се подчертае, че въвеждането на допълнително изключение, което нормативно не е регламентирано, би довело до селективно формиране на пазарната цена и до изкуствено завишаване размера на равностойното парично обезщетение, чрез изключване на сделки с по-ниска стойност, каквато не е целта на закона. В тази връзка, необосновано е позоваването от страна на жалбоподателите на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, който очертава правната рамка за достъпа до осъществяване на дейност за кредитни институции и инвестиционни посредници, както и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Регламентацията в двата нормативни акта от общностното право няма никакво отношение към отчуждаването на недвижими имоти на частни лица и определянето в тази връзка на равностойно парично обезщетение. Предвид посоченото, съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждавания недвижим имот, собственост на жалбоподателите, законосъобразно е определено от административния орган в размер на 22 257 лв., поради което постановеното решение в оспорената част е законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващите за присъждане на претендираните разноски не подлежи на уважение. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, жалбоподателите следва да заплатят на ответника и на заинтересованите страни – Министерство на регионалното развитие и благоустройството; Министерство на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", своевременно претендираните от тях разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на по 102,26 евро, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,