Решение № 5590 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11136/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници" против Решение № 23168/04.07.2025 г. по адм. дело № 11135 по описа на Административния съд София - град за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са уважени предявените от „ВЕЙПИ“ ООД, седалище гр. София искови претенции против Агенция "Митници", за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на сумата от 48 641.39 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, свързани с отменено по съдебен ред решение РЗМ-5800-1578/32-371484 от 31.10.2022г. на директора на Териториална дирекция (ТД) „Митница“ София. Касационният жалбоподател, чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Попгеоргиева излага доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - „ВЕЙПИ” ООД в писмен отговор и в съдебна зала, действащ чрез адв. В. Личев оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-София-град. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски за касационното производство по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по съображения различни от изложените в нея. С обжалвания съдебен акт съдът е уважил изцяло предявения от „ВЕЙПИ” ООД против Агенция "Митници" иск за присъждане на обезщетение по реда на чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на сумата от 48 641.39 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски в размер на 5075.00 лева. За да стигне до този правен резултат първоинстанционният съд е приел за установено следното: С решение РЗМ-5800-1578/32-371484 от 31.10.2022г. на директора на ТД Митница София, бил определен общ размер на дължими публични държавни вземания по 25 броя митнически декларации, подадени от „ВЕЙПИ” ООД - гр. София, възлизащи на 173 705.99 лева за мито и 34 741.20 лева за ДДС, ведно със законната лихва. Дружеството превело по сметка на ТД Митница София общо сумата в размер на 217 760.56 лева, включваща в себе си задълженията, определени с решението на митническия орган. След оспорване по съдебен ред, с решение № 5968/12.10.2023г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 10845 по описа на съда за 2022 г., оставено в сила с решение № 5578/08.05.2024г., по адм. дело № 11526 по описа на Върховния административен съд за 2023 г., е отменено решение № РЗМ 5800 – 1578 /32 - 371484/ 31.10.2022 г. на директора на ТД “Митница” София. На 14.05.2024г. „ВЕЙПИ” ООД - гр. София е входирало в ТД “Митница” София искане за заплащане на законната лихва върху внесения депозит по задължения за мито, лихви и ДДС в общ размер на сумата от 217 760.56 лева. С писмо, изх. № 32-861855 от 21.05.2024 г., АО е отказал заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. С решение РЗМ-5800-1416/32-960572 от 06.08.2024г. директорът на ТД Митница София разпоредил сумата в размер на 217 760.56 лева да бъде възстановена по сметка на „ВЕЙПИ" ООД, което е станало на 16.08.2024 г. Цялата тази фактическа обстановка, при наличието на отменено по съдебен ред решение № РЗМ 5800 – 1578 /32 - 371484/ 31.10.2022 г. на директора на ТД “Митница” София е дала основание за първоинстанционния съд да приеме, че са налице кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а исковата претенция на „ВЕЙПИ” ООД - гр. София е допустима, основателна и доказана. При извършената от съда служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на съдебното решение с материалноправните разпоредби, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Редът за защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неприложим в конкретния случай, тъй като е налице друг ред за претендиране на поисканите по този закон суми. От „ВЕЙПИ” ООД се претендират лихви върху незаконосъобразно надвзето от митнически орган мито, лихви и ДДС в общ размер на сумата от 217 760.56 лева, които се твърди че представляват пропуснати ползи и затова дружеството предявило исковите си претенции по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не се спори, че дружеството на 14.05.2024г. е входирало в ТД “Митница” София искане за заплащане на законната лихва върху внесения депозит по задължения за мито, лихви и ДДС в общ размер на сумата от 217 760.56 лева. С писмо, изх. № 32-861855 от 21.05.2024 г., АО е отказал заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 92, §2, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. съгласно която „Когато обезпечението се предоставя под формата на депозит в пари или някакво друго равностойно платежно средство, митническите органи не дължат лихва по него“. Това писмо не се твърди и няма данни да е било обжалвано от адресата му - „ВЕЙПИ” ООД. Според чл. 129, ал. 6 ДОПК невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. Обстоятелството, че специалният закон не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесените задължения, не препятства приложението на ДОПК. В тази насока са решенията на ВАС по адм. дело № 9093/2020 г., по адм. дело № 2226/2021 г., решение № 11271/17.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4498/2023 г. по описа на ВАС, решение № 10693/23.11.2022 г., постановено по адм. дело № 5341/2022 г. по описа на ВАС, решение № 10705/07.11.2023 г., постановено по адм. дело № 5012/2023 г. по описа на ВАС, решение № 9634/31.10.2022 г., постановено по адм. дело № 11179/2021 г. по описа на ВАС. Досежно дължимостта на лихвите следва да бъдат съобразени и мотивите, съдържащи се в т. 74 - 76 от решение на СЕС от 28.04.2022 г. по съединени дела C 415/20, C 419/20 и C 427/20. Условията и редът за плащане на лихви не трябва да лишават съответния правен субект от подходящо обезщетение за претърпяната от него загуба, което означава по-специално, че трябва да му се изплатят лихви за целия период от датата, на която е платил или съответно е трябвало да му бъде платена въпросната парична сума, до датата, на която тази сума му е била възстановена или изплатена. Правото на Съюза не допуска правен механизъм, който не отговаря на това изискване и който следователно не позволява ефективното упражняване на правото на възстановяване и на правото на лихва, гарантирани от това право. С подаването на искане, вх. peг. № 32-852575/14.05.2024 г. на ТД Митница София за заплащане на законна лихва върху неправомерно задържаното обезпечение по задължения за мито, лихви и ДДС в общ размер на сумата от 217 760.56 лева, дружеството е предприело защита, която следва да бъде квалифицирана именно по посочения по-горе правен ред, но не е довършило същата. „ВЕЙПИ” ООД не е обжалвало по съдебен ред изричният отказ за възстановяване на лихвата върху сумата от 217 760.56 лева, съдържащ се в отговор на директора на ТД Митница София с изх. peг. № 32-861855 от 21.05.2024 г. Обстоятелството, че дружеството е проявило пасивност и не е изчерпало предвидения в специалния закон и предприет от него процесуален ред за защита, не съставлява основание същото да се ползва от реда за защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Като е приел, че предявеният пред него иск е основателен, въпреки наличието на специален ред за претендиране на сумите, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, на касатора следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, ответникът - „Вейпи“ ООД, седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 206406853, следва да заплати на Агенция "Митници" сумата в общ размер на 160 евро, юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение: