Решение № 5311 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2017 г.

Решение № 5311 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9993/2017 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП против решение № 1284/17.07.2017 г. постановено по адм. д. № 1745/2016 г. на Административен съд П., с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16002615007968-091-001/20.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 425/27.06.2016 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. П., с който на Б. В. С. с ЕТ "Б. С.", в качеството й на правоприемник на ЕТ "Т. С.", са определени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер от 67 553,43 лв., ведно със съответните лихви в размер на 23 799, 36 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната отменителна част. Иска се отмяна на решението в отменителната част и потвърждава на РА. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 3 300 лв. за всяка инстанция, като е изложено искане адвокатското възнаграждение на процесуален представител на ответника да бъде намалено до минимума. Ответникът - Б. В. С. с ЕТ"Б. С.", чрез процесуалния си представител адв. Бучкова, преупълномощена от адв. Демерджиев, по съображения в писмена защита и устно пред съда в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в размер на 3 924 лв., съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК и приложени документи за договорено и платено адвокатско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която акта е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АСП, е бил РА, с който на Б. В. С. с ЕТ"Б. С.", в качеството й на правоприемник на ЕТ "Т. С.", в производство по реда на чл. 122 ДОПК са определени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер от 67 553,43 лв. и съответните лихви в размер на 23 799, 36 лв. Основанието е констатирано неосчетоводяване на фактури, издадени от "ЕММА" ЕООД с предмет "горива" и реализирани доходи от продажбата на същите . Ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, предвид наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно данни за укрити приходи или доходи. При проверката са съставени справки по месеци за продажбите на доставчика на горива, "ЕММА" ЕООД и отразените от ЕТ "Т. С." в дневниците му за покупки фактури от този доставчик. Извършена е съпоставка на отразените фактури и е констатирано, че ЕТ "Т. С." не е отразил в дневниците за покупки всички издадени фактури от доставчика с предмет автомобилни горива и смазочни масла, свързани с основната му дейност. За да отмени РА, съдът е приел за недоказана реалността по процесните фактури. Посочил е, че за РЛ би възникнало задължение за осчетоводяване на процесиите фактури само ако същите са му редовно издадени, т. е. при наличието на законоустановените предпоставки за това. Съдът е посочил, че за да достигнат до извода, че "ЕММА" ЕООД е доставил на ЕТ "Т. С." стоките по процесните фактури, органите по приходите са се позовали на самите фактури, неподписани от получател, на писмените обяснения на доставчика, на извлечения от счетоводни сметки, представени от доставчика, съдържащи единствено записи на конкретните фактури. Решаващият състав е намерил, че от последните не става ясно дори от кое лице са изготвени и каква е връзката му с "ЕММА" ЕООД, а част представените от доставчика транспортни документи - пътни листове и товарителници също както процесиите фактури не са подписани от представител на ЕТ "Т. С." и се разминават по дати с издадените фактури. Решението е правилно. Предметът на дейност на ЕТ "Т. С." за ревизираните периоди 01.11.2011 г. - 31.12.2012 г. е търговия на дребно с автомобилни горива, осъществявана в бензиностанция "Съседи", находяща се в гр. С., ул. "К. Б. I" № 62. Установено е, че през м. 06.2015 г. ЕТ "Т. С." е прехвърлен като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на Б. В. С., вписана като ЕТ "Б. С.", вследствие на което ЕТ "Т. С." е заличен от търговския регистър. При извършена ревизия е установено, че по част фактури, издадени от "ЕММА" ЕООД, липсва отразяване в счетоводните регистри на едноличния търговец. Установено е, че ЕТ е осчетоводявал фактури различни от процесните, издадени от същия доставчик. При извършена насрещна проверка на доставчика, същият е дал писмени обяснения, като са представени процесните неподписани от получателя фактури, транспортни документи - пътни листове и товарителници също неподписани. В обясненията е посочено, че доставките са по ADR - документи за превоз на опасни товари, записан е номерът на транспортното средство, имената на шофьорите и мястото на разтоварване на горивото - гр. С., бензиностанция "Съседи" . Сочено е, че плащането е осъществявано в брой, с изключение на това по фактура № 2000002820/14.03.2012 г., за която е посочено начин на плащане "по сметка" по банков път. За всички тях липсват доказателства освен обяснения. По отношение на осчетоводени от ЕТ "Т. С.", фактури издадени от "ЕММА" ЕООД е установено, че същите са подписани от получател, а плащането по тях е било изключително по банков път. Последното разколебава изводите за действително осъществени доставки, различни от счетоводно отразените вече такива. Съдът е изследвал всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приел, че не са лице достатъчно данни, за да се стигне до извода за реално осъществени доставки именно от "ЕММА" ЕООД, издател на фактурите към РЛ. В хода на ревизията е посочено, че от доставчика са издавани фактури, част от които са дали отражение в счетоводството на ЕТ "Т. С.". За останалата част обаче, приети като не отразени в счетоводство на РЛ, органите по приходите не са мотивирали до достатъчна степен основанието за начисляване на данък по ЗДДС, не са налице достатъчно доказателства водещи на извода за прехвърляне собствеността на предмета на доставките към РЛ. Нито една от фактурите не е подписана от управителя или служители на едноличния търговец "Т. С.". Действително липсата на подпис за получател само по себе си не е обстоятелство изключващо осъществяването на сделките, тъй като в чл. 7, ал. 1 ЗСч не съществува изискване за посочване на такива данни за получателя по доставката. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане при преценката за съдържащите се във фактурата реквизити, винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък. Това означава, че реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано. Следва да бъде съобразено, че от "ЕММА" ЕООД, не са представени никакви писмени документи за извършено разплащане по доставките по банков път или в брой, а само твърдение за такова в брой. Фактурите представени от доставчика са с гриф "оригинал", което обстоятелство води на извода за непредаване на счетоводния документ на получателя по него и това препятства възможността на РЛ да осчетоводи същите. Доставките, твърдяни като осъществени от "ЕММА" ЕООД към РЛ не се доказват от съпътстващите ги документи. В ангажираните от доставчика транспортни документи са налице несъответствия между датите, на които се твърди да е извършен транспорта и датите на издаване на процесните фактури, което обстоятелство допълнително правилно е навело съда на извода, че с представените транспортни документи не може да се докаже транспортирането на стоките. Горните разминавания подробно са описани от първоинстанционния съд, предвид което настоящата инстанция не следва да преповтаря мотивите на първоинстнационния съд. Установените несъответствия в документите разколебават доказателствената тежест на ангажираните доказателства и прави същите недостатъчни да се обоснове извод за реално осъществени доставки. Правилно е разпределена от съда и тежестта на доказване, прилежаща на органа по приходите. Правилен е извода на съда за липса на доказана реално осъществена доставка на стоки от вида на фактурираните от "ЕММА" ЕООД към РЛ по неосчетоводени от същия фактури и липса на основанията предвидени в чл. 122 ДОПК. Съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, в полза на ответника по касацията Б. В. С. с ЕТ "Б. С." се следват разноски в размер на 3 924 лв., но предвид, своевременно направеното възражение за прекомерност на разноски по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на данъчния директор, следва да се присъдят такива до минимален размер от 3 271 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,