Определение № 182 от 09.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1726/2021 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве „ АД против определение № 1129/22.04.2021 г. по гр.д.№ 2847/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е изменено решение № 9/05.01.2021г. по гр.д.№ 2847/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта по дължими на застрахователното дружество разноски за въззивна инстанция, като същите са намалени от 1 155,55 лева на 600 лева, както и е оставена без уважение молбата на застрахователя, за изменение на решението, в частта за дължими на ищцата разноски за въззивна инстанция, като такива й бъдат отказани изцяло, а в евентуалност – намалени, но не и поради прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК. Частната жалба възпроизвежда съображенията на страната в молбата й по чл.248 ГПК, изложени по –долу. Ответната страна - Е. А. – оспорва частната жалба ,с обосноваване начина на формиране на дължимия, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер на адвокатско възнаграждение за осъществена защита срещу въззивната жалба на застрахователното дружество, съобразно резултата във въззивна инстанция - при обжалваем интерес за застрахователя от 120 000 лева и уважена въззивна жалба за 20 000 лева или за 1/6 от същия. Претендира разноски за частното производство, в размер на 240 лева, по реда на чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение по т.д.№ 1727/2022 г. на настоящия състав не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 9/05.01.2021г. по гр.д.№ 2847/2020 г. на Софийски апелативен съд. Следователно по настоящата частна жалба съставът следва да съобрази за окончателен правния резултат във въззивна инстанция и за да се произнесе взе предвид следното: Въззивното производство е образувано по жалби на всяка от страните, като жалбоподателката Е. А. е атакувала отказа на първоинстанционния съд да й присъди обезщетение, за разликата над присъдените 120 000 лева и до претендираните 180 000 лева, а жалбоподателят ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве„ е обжалвал първоинстанционното решение относно присъденото обезщетение от 120 000 лева, в цялост. Въззивният съд е намалил размера на присъденото обезщетение до 100 000 лева и потвърдил първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, т.е. въззивната жалба на ищцата е оставена без уважение изцяло, а тази на застрахователя – частично уважена за сума от 20 000 лева. В отговора на въззивната жалба на противната страна ищцата е претендирала възмездяване на разноски от дължимо адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв., а ответното дружество, представлявано от юрисконсулт, възмездяване на разноски, без да е претендирало изрично присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78 ал. 8 ГПК.Във въззивното производство застрахователят е понесъл разноски от платена държавна такса от 2 400 лева. Въззивният съд е счел за предявена претенция и за юрисконсултско възнаграждение, определяйки го в размер от 200 лева, като с оглед резултата е определил общо дължими на ответното дружество разноски от 1 155,55 лева / от които 200 лева юрисконсултско възнаграждение, а остатъка - припадаща се част от платената държавна такса /. Присъдил е и адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищцата, по реда на чл. 38 ал.1 т. 2 ЗАдв. вр. с чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изхождайки от минималното такова за защита по иск с цена 180 000 лева – 5 130 лева, респективно пропорционално на отхвърлената част от въззивната жалба на ответника – за 100 000 лева – 2 850 лева с ДДС от 570 лева или общо сумата от 3 420 лева. Молби по реда на чл.248 ГПК са подали и двете страни. Ищцата претендира намаляване на дължимите на ответника разноски, тъй като с оглед изхода на спора, от заплатената от него държавна такса от 2 400 лева / при обжалваем интерес от 120 000 лева / му се дължат само 400 лева / при уважена въззивна жалба за 20 000 лева /,т.е. за 1/6. Страната не е оспорвала дължимостта и размера на юрисконсултско възнаграждение от 200 лева. Като резултат - претендира намаляване на възложените й за възмездяване на ответника разноски от 1 155,55 лева до 600 лева, което й искане въззивният съд е уважил с тук атакуваното определение. Застрахователят е претендирал недължимост на каквито и да било разноски за ищцовата страна, предвид резултата по собствената й въззивна жалба – изцяло оставена без уважение. В евентуалност е оспорил размера им, но по съображения за идентично присъден размер и в първоинстанционното производство, при уважен иск за 120 000 лева в същото, за сметка на потвърдено обезщетение от 100 000 лева във въззивното произвоство. С атакуваното определение съдът е уважил молбата на ищцата и намалил дължими от същата на ответника разноски до размера на 600 лева. Оставил е без уважение молбата на застрахователя по чл.248 ГПК, споделяйки мотивите си за формиране на възнаграждението ,изложени във въззивното решение – цената на иска и размер на минимално адвокатско възнаграждение съобразно същата, по чл.7 ал.2 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно пропорционално определено от този размер възнаграждение, спрямо потвърдения размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди във въззивна инстанция – 100 000 лева. Частната жалба е неоснователна. Съдът правилно е присъдил дължимо на процесуалния представител на ищцата възнаграждение, за защита срещу въззивната жалба на ответника, а не и за защита по собствената й въззивна жалба, макар да е претендирано и такова, предвид оставянето й без уважение .Това процесуално право е самостоятелно и независимо от правото на разноски по собствената жалба на страната, което ясно следва от последиците, в случай че същата бе уважена. Тогава ищцата би била възмездена за припадащите се на обжалваемия й интерес от 60 000 лева разноски, съответно адвокатско възнаграждение, а не за такова спрямо цената на изцяло уважения иск от 180 000 лева. Правилно съдът е определил подлежащата на възмездяване на застрахователя част от събраната държавна такса във въззивна инстанция – 400 лева, според правния резултат - частично уважаване на въззивната му жалба, а за присъденото юрисконсултско възнаграждение от 200 лева спор не е иницииран. Правилно е определено и припадащото се на потвърдената част от първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата, съобразно чл. 7 ал. 2 т.5 от Наредбата. Доводът, че размерът е неправилен, защото съвпада с присъдения за първоинстанционното производство, но при уважен иск за 120 000 лева, вместо за 100 000 лева, е изначално несъстоятелен. От значение е приложението на кореспондиращите разпоредби от Наредбата и релевантните съобразно същите факти, за определянето на минимално адвокатско възнаграждение – конкретен обжалваем интерес във въззивното производство и правния резултат от същото. Отделно от това доводът е и неверен - размерът на адвокатското възнаграждение от 3 420 лева във въззивна инстанция е с включен ДДС, а в първоинстанционното решение - без ДДС, присъден допълнително, в размер от 684 лева – с определение № 7166/16.04.2020 г. по гр.д.№ 9508/2017 г. на Софийски градски съд. Следователно, атакуваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Следва да се присъди на процесуалния представител на ответната страна адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 240 лева, съгласно чл. 7 ал. 1 т. 7 вр. с ал. 2 т.2 и чл.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се съобрази осъществявана защита срещу предявен от жалбоподателя обжалваем интерес от 3 975 лева / 3 420 лева присъдено адвокатско възнаграждение на адв. К. за въззивна инстанция и 555,50 лева – размерът с който, по молба на ищцовата страна, са намалени присъдените с въззивното решение разноски в полза на ответното дружество /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение