Определение № 40 от 19.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 8/2015 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Л., чрез процесуалния представител адвокат П. против определение от 7.10.2014г. по гр.д.№ 4719 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на определение от 9.06.2014г. по делото в частта за разноските. Счита обжалвания акт за неправилен, поради което иска да бъде отменен. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното: След постановяване на първоинстанционния акт, [фирма] [населено място] е подала въззивна жалба, във връзка с което противната страна М. М. е подала отговор, изготвен от процесуалния й представител. Към отговора са приложени договор за процесуално представителство, фактура за заплащане на сумата от 120лв., в която като основание е записано: „адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на въззивна жалба по гр.д.№ 3118/13г.на СРС” и списък за разноски. Впоследствие са представени доказателства за допълнителни разноски от още 120лв. Делото е било насрочено с определение на съда от 7.05.2014г. На 30.05.2014г. [фирма] е депозирала молба, с която е заявила, че оттегля въззивната си жалба и желае производството по делото да бъде прекратено без присъждане на разноски за ответната страна, защото те били направени след започване на преговорите между страните за доброволно уреждане на спора и защото били прекомерни. С определение от 9.06.2014г. по гр.д.№ 4719/ 2014г. СГС е прекратил производството по делото и е присъдил разноски в минимално определения размер съобразно чл.9 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения от 150лв. Последвала е молба от [фирма] за изменение на така постановения акт в частта му за разноските, със същите възражения, която с определение от 7.10.2014г. по гр.д.№ 4719/2014г. / което е предмет на настоящето обжалване/ е оставена без уважение. В подадената частна жалба възраженията на [фирма] отново са, че разноски не се дължат защото са направени от противната страна след започване на преговорите между страните, с ясното съзнание, че имотът ще бъде предаден и защото са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото, без да са извършени каквито и да са процесуални действия. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя. Съгласно нормата на чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Когато се установи, че ответникът неоснователно е въвлечен в правен спор /защото искът на ищеца е отхвърлен или производството е прекратено/, следва да се възстанови положението,което е съществувало преди започване на спора. Затова ответника има да получи стойността на разноските, за които е установено, че реално е направил. В случая - с представени договор за процесуално представителство и фактура – е установено, че във връзка с подадената от Д.-2008” Е. въззивна жалба- ответната страна е направила разноски за адвокатски хонорар за изготвяне на отговор. Видно от фактурата те са реално заплатени на 17.03.2014г., което е повече от два месеца преди датата 30.05.2014г., когато [фирма] е депозирала молба, с която е заявила, че оттегля въззивната си жалба. В този смисъл е неоснователно нейното възражение, че ответникът ги е направил с ясното съзнание, че са безсмислени, защото имотът ще бъде предаден. Неоснователно е и второто възражение за прекомерност, защото разноските са присъдени от съда в минимално възможния им размер, с което е постигнат резултата на възражението по чл.78 ал.5 от ГПК – съдът да присъди разноски в размер не по-малък от посочения в Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение