Определение № 125 от 15.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 999/2018 г.

Делото е докладвано на 12.10.2018 г. Частното производство е образувано с правно основание по чл. 351, ал. 5 от НПК, по повод постъпила частна жалба от пострадалата Д. М. А., против разпореждане от 30.08.2018 г. на съдията-докладчик по в.н.ч.д. № 201/ 2018 г., по описа на Разградски окръжен съд. С обжалваното разпореждане е върната частна жалба на пострадалата против окончателен въззивен съдебен акт. Прокурор Петър Долапчиев от Върховна касационна прокуратура изразява писмено становище, че частната жалбата е неоснователна, тъй като въззивното определение не подлежи на обжалване по касационен ред. Върховният касационен съд, след като разгледа жалбата и материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е неоснователна. С определение № 33 от 24.07.2018 г. по в.н.ч.д. № 201/ 2018 г. Разградският окръжен съд потвърдил, на основание чл. 345 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК, определение № 40 от 18.04.2018 г. по н.ч.д. № 61/ 2018 г. на Кубратския районен съд, с което била оставена без разглеждане частната жалба на пострадалата Д. М. А. против постановление на районната прокуратура в гр. Кубрат за прекратяване на наказателно производство по № 290ЗМ-87/ 2017 г., по описа на РУ на МВР-Кубрат. Обжалваното определение на Разградския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 346 от НПК. Съдебният акт на въззивната инстанция е окончателен. Затова и частната жалба на пострадалата А. се явява процесуално недопустима, поради което правилно е била върната. Атакуваното разпореждане от 30.08.2018 г. на съдията-докладчик по в.н.ч.д. № 201/ 2018 г., по описа на Разградски окръжен съд, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 351, ал. 6 от НПК