Определение № 1863 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1472/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Хиим“ ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. Н. Гаргова, срещу определение № 4767/22.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1877 от 2025 г. на Административен съд – Благоевград. С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон необоснованост – касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – Сдружение с нестопанска цел „Български туристически съюз“, гр. София (СНЦ „БТС“) чрез процесуален представител адв. Гюров в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от IV–то отделение като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение на основание чл. 159, т. 1 АПК Административен съд - Благоевград е оставил без разглеждане жалбата на „Хиим“ ЕООД, гр. Банско срещу протокол от 20.05.2025 г. от заседание на комисия, назначена със заповед № 13/19.05.2025 г. на председателя на сдружение „Български туристически съюз“, за провеждане на конкурс за отдаване под наем на обекти в Национален парк „Пирин“, в частта му, касаеща обект хижа „Бъндерица“, в който конкурс жалбоподателят е бил участник, но не е класиран на първо място. Мотив за крайния извод на съда е, че жалбоподателя е търсил защита срещу акт, който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Съдът е приел, че Управителен орган на сдружението Български туристически съюз е управителният съвет, ръководен от председателя на Българския туристически съюз, който няма качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тъй като не е държавен орган и не принадлежи към системата на изпълнителната власт, нито пък е носител на административни правомощия по силата на конкретен закон. В тази връзка е приел, че от изложените в устава на СНЦ "БТС" цели и предмет на дейност следва, че органите на сдружението не разполагат с държавни властнически правомощия да издават административни актове, тъй като техните волеизявления не са на органи, овластени със закон за това и не осъществяват публични функции, не предоставят обществени услуги, с които да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, по аргумент от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК. В настоящия случай такава компетентност по отношение на СНЦ „БТС“ не е налице, поради което е приел също, че оспореният протокол не е издаден от административен орган с предоставени му от закон държавни властнически правомощия да издава административни актове и поради това жалбата е насочена срещу акт, който не представлява годен за обжалване административен акт по см. на чл. 21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол, поради което е недопустима за разглеждане по същество на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е правилно. Правните изводи на съда са законосъобразни и при постановяването им не е нарушен приложимия закон. При установените фактически обстоятелства по делото, съдът правилно е приел, че оспорвания акт не е издаден от „административен орган“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и поради това няма белезите на какъвто и да е административен акт – същия не е властническо волеизявление на орган на власт или натоварен от изрична законова разпоредба с властнически правомощия друг орган, в изпълнение на правомощията му, нито дружеството има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 ДР на АПК. За същността на спора е релевантен факта, че се касае за сдрежуние с нестопанска цел, които е недопустимо по аналогия да бъдат припознати като административни органи и поради това изявленията им не са властническо-разпоредителски по см. на чл. 21 АПК и издадените от тях актове каквито и да са те, не са административни и поради това не подлежат на оспорване по реда на АПК. В този смисъл следва да се съобрази и чл. 128, ал. 1 АПК, който посочва кои дела са подведомствени на административните съдилища и че сред тях не фигурират актовете на сдружения, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, каквото е дружеството- ответник, като на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ подлежат само решенията на общото събрание. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 12 от ЗЮЛНЦ общото събрание има право да отменя решенията на други органи на сдружението и само тези актове на общото събрание подлежат на контрол по чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ пред съответния съд по регистрация на дружеството. Защитата е по исков ред. Със законова разпоредба не е извършено овластяване на органи на сдружението, поради което защитната теза, че е налице акт на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК е неоснователен. Като е прекратил съдебното производство съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл.143, ал.3 АПК е основателна претенцията на ответника за разноски в настоящето производство за процесуално представителство в размер на 1 200 лева, които са доказани като основание и размер с приложените към отговора писмени доказателства – договор, фактура и авизо за преводно нареждане. По изложените съображения Върховният административен съд, ІV-то отделение,