Определение № 562 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 297/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите, [населено място] чрез процесуалния й представител П. В. – експерт по приходите с юридическо образование и юридическа правоспособност срещу разпореждане № 210 от 04.02.2011г. по в. т. дело № 1082/2010г. на Апелативен съд П., с което се връща касационната й жалба с вх. № 528/26.01.2011г. срещу решение № 791/01.12.2010г. по дело по несъстоятелност № 1082/2010г. на Апелативен съд П., 2 състав поради просрочие. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушаване на процесуалния закон. Излага доводи, че касационната жалба е изпратена по пощата в законоустановения срок съгласно чл. 283 ГПК във връзка с чл. 60, ал. 3 и ал. 6 ГПК, както и за неприложимост на установените в чл. 633 ТЗ срокове. Моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът [фирма] в несъстоятелност, [населено място], не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: С решение № 791/01.12.2010г. по дело по несъстоятелност № 1082/2010г. Апелативен съд П. е потвърдил решение № 332/23.09.2010г. по т. дело № 115/2010г. на Окръжен съд Пловдив в обжалваната от НАП част, с която е определена началната дата на неплатежоспособността на [фирма] на 13.06.2008г. Съгласно чл. 633, ал. 1 Т З решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ подлежат на обжалване в 7-дневен срок от вписването им в Търговския регистър. Посочената разпоредба се явява специална спрямо чл. 283 ГПК, в който преклузивният срок за подаване на касационна жалба е едномесечен от връчване на обжалваното решение на страната. Препис от въззивното решение е получено от НАП на 22.12.2010г. - от С. М. - старши експерт по приходите. Същото е вписано в Търговския регистър на 07.12.2010г. и следователно срокът за подаване на касационна жалба изтича на 14.12.2010г. – вторник, присъствен ден. Същата е изпратена по пощата на 24.01.2011г., видно от пощенското клеймо върху плика. При тези данни правилно въззивният съд е приел, че касационната жалба е просрочена, тъй като същата е подадена след изтичане на срока по чл. 633, ал. 1 ТЗ. С изтичането на специалния преклузивен срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на въззивното решение. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че Пловдивски апелативен съд законосъобразно е върнал подадената касационна жалба с обжалваното разпореждане, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение