Определение № 4082 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на П. П. К., подадена чрез процесуалния представител адв. Кашъмов, против определение № 9510 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 63/2024 г. по описа на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му против т. 3, т. 4 и т. 5 от Решение по т. 26 от Протокол № 48 от заседание на Министерски съвет от 25.10.2023 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на закона. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител правен съветник Джурин, в приложено по делото писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – министър на енергетиката, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд е решение на Министерски съвет в пет точки, прието по повод доклад на министъра на енергетиката за предприемане на действия по изграждането на блок 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД с технология АР 1000. С определение от 18.03.2024 г. тричленият състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател и на Национално движение „Екогласност“ срещу т. 1 и т. 2 от оспореното решение на Министерски съвет, с които е одобрен доклада на министъра на енергетиката и е дадено принципно съгласие по чл. 45, ал. 1 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/ за изграждане на блок 8 на АЕЦ „Козлодуй“ и е възложено на министъра на енергетиката да внесе доклад по чл. 45, ал. 2 от същия закон, и е прекратил производството по делото в тази му част. Така постановеното определение е оставено в сила от петчленен състав на Върховния административен съд с определение № 11141 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8463/2024г. С обжалваното в настоящото съдебно производство определение тричленният състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане и подадената жалба срещу решението на Министерски съвет в частта му по т. 3, т. 4, и т. 5, с които на министъра на енергетиката се възлага: предприемане на конкретни действия по изграждане на блок 7 на Площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“; предприемане на действия по преобразуване на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД в акционерно дружество, като „Български енергиен холдинг“ ЕАД придобие мажоритарен дял в дружеството; да представи настоящото решение за одобрение от Народното събрание. За да постанови това определение тричленният съдебен състав приема, че в тази си част оспореното решение също не представлява годен за съдебен контрол административен акт, тъй като не представлява решение „по същество“ по чл. 45, ал. 1 от ЗБИЯЕ и с него се възлагат на министъра на енергетиката действия, които са част от процедурата и не подлежат на самостоятелно оспорване. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е извода на тричленния състав на Върховния административен съд, че образуваното производство за проверка законосъобразността на Решение по т. 26 по протокол № 48 от 25.10.2023 г. на Министерски съвет в частта му по т. 3, т. 4 и т. 5 е недопустимо, поради липса на годен предмет на съдебен контрол. Видно от съдържанието на оспореното решение в частта му по т. 3, т. 4 и т. 5, с него се възлага на министъра на енергетиката да предприеме конкретни действия във връзка с изграждане на блок 7 на Площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР 1000, както и да предприеме действия по преобразуване на АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД в акционерно дружество и да представи решението на Министерски съвет от 25.10.2023 г. за одобрение от Народното събрание. От това съдържание на оспореното решението се налага извода, че в частта му по т. 3, т. 4 и т. 5 решението има за цел само да възложи конкретни задължения на министъра на енергетиката във връзка с подготовката и реализирането на проекта за изграждане на блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“. Анализът на съдържанието на т. 3, т. 4 и т. 5 от решението, както и приложените по делото Решение по т. 28 на протокол № 14 от 11.04.2012 г. на Министерски съвет, с което е дадено принципно съгласие да се предприемат действия за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ /блок 7/, и доклад изх. № Е-03-00-791/24.10.2023 г. на министъра на енергетиката, сочат, че частният жалбоподател атакува едно процедурно решение на Министерския съвет относно блок 7 на Площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“, имащо подготвителен характер и предписващо задължения единствено на подчинения на издателя орган – министъра на енергетиката. Предвид естеството на обективираното волеизявление, решението в частта му по т. 3, т. 4 и т. 5 от една страна не съставлява такова по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗБИЯЕ, а от друга страна не предизвиква самостоятелно определените в закона правни последици и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В конкретния случай контрол за законосъобразност може да бъде осъществен единствено по отношение позитивното решение по чл. 45 от ЗБИЯЕ относно блок 7, каквото по делото не се установява да е било постановено, доколкото в решението на Министерски съвет от 2012 г. изрично се посочва, че се дава само принципно съгласие, както и предвид на това, че липсва изготвено предложение на министъра на енергетиката с изискуемите оценки по чл. 45, ал. 2 от ЗБИЯЕ за блок 7, и доказателства за изпълнена процедура по чл. 45, ал. 4 от ЗБИЯЕ. При това положение частният жалбоподател няма правен интерес от търсената съдебна защита и с оглед липсата на годен предмет на съдебен контрол, подадената от него жалба срещу решението на Министерски съвет от 25.10.2023 г., в частта му по т. 3, т. 4 и т. 5, е процесуално недопустима, както и правилно приема тричленният състав на Върховен административен съд. По изложените мотиви, настоящият петчленен състав счита, че оспореното определение като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника Министерски съвет за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на този ответник сумата в размер на 40.90 евро /80 лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Втора колегия,