Определение № 426 от 30.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 233/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е по жалба на [фирма] против постановеното на 26.01.2012 год. определение на състав на първо търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, по ч.т.д.№ 851 / 2011 год., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същата страна против определение № 1274 / 08.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 1973 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, в частта в която със същото определение е потвърдено определение № 205 / 16.03.2011 год. по гр.д.№ 16/ 2007 год. на Врачански окръжен съд, за отмяна на допуснато от същия съд обезпечение. Жалбоподателят оспорва правилността на извода за необжалваемост на определение от атакувания вид, с довода, че разпоредбата на чл.396 ал.2 от ГПК, на която се е позовал съставът на първо търговско отделение на ТК на ВКС, е неотносима към хипотезата на обжалване, на основание чл.402 ал.2 предл. второ от ГПК .Изложени са неотносими към мотивите на атакуваното определение съображения за цената на предявените искове. Ответните страни не са взели становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че жалбата е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.275 ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но неоснователна поради следните съображения: Определението, с което е отменено допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение, на основание чл.402 ал.2 от ГПК, е предопределено от прекратяване производството по предявените от [фирма] против [фирма] и ЗК „ С. 2005„ пасивно субективно съединени искове, с правно основание чл.26 от ЗЗД, поради тяхната недопустимост, с обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение, с решение от 22.06.2009 год. по гр.д.№ 1637 / 2008 год. на САС, ГК, 1 състав, влязло в сила. Обжалваемостта на това определение е изрично предвидена от законодателя в чл.402 ал.2 пр. второ от ГПК. Касационната обжалваемост на определението на въззивния съд е изключена, предвид липсата на предпоставките на чл.274 ал.3 от ГПК: с атакуваното определение не се прегражда развитието на производството по исковете – предмет на гр.д.№ 16 / 2007 на Врачански окръжен съд / чл.274 ал.3 т.1 ГПК /, нито се разрешава по същество материалноправен спор, свързан с предмета на исковото производство или се препятства развитието му / чл. 274 ал.3 т.2 ГПК /. Аналогично на многобройната и непротиворечива съдебна практика за касационна необжалваемост на определенията на въззивна инстанция по частни жалби, основани на чл.321 ал.2 предл. второ от ГПК / отм./ и предвид идентичността й по съдържание с нормата на чл.402 ал.2 предл. второ от ГПК, вкл. съгласно ТР № 1 / 17.07.2001 год. по тълк.дело № 1 / 2001 на ОСГК на ВКС, определенията за отмяна на допуснато обезпечение и при действието на ГПК в сила от 1 март 2008 год. имат несамостоятелен, привременен характер - с действие до приключване на исковото производство. С този си характер, същите са аналогични на определенията по чл.396 ГПК,, в който смисъл касационният състав се е позовал на чл.396 ал.2 от ГПК. Само в случай, че Софийски апелативен съд се бе произнесъл по отмяна на допуснатото обезпечение, като съд постановил обезпечението, определението му би подлежало на контрол пред Върховен касационен съд, с оглед изричната норма на чл.402 ал.2 предл. второ от ГПК. В настоящата хипотеза, обаче, редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което е проверена правилността на определението за отмяна на допуснато обезпечение. / В същия смисъл - опр. 370 от 04.05.2010 год. по ч.т.д.№ 340 / 2010 год. на І т.о. на ВКС, опр. № 794 от 30.12.2009 год. по ч.т.д.№ 859 / 2009 год. на І т.о. на ВКС и др. /. Водим от горното, второ търговско отделение на Търговска колегия при Върховен касационен съд