Определение № 2823 от 13.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135 от Административнопроцесуалния кодекс. С разпореждане № 543 от 05.02.2026 г. по адм. д. № 1068/2025 г. Административен съд – Стара Загора е изпратил делото по подсъдност на Върховен административен съд. Със същото разпореждане е било прекратено производството по ч.адм.д. № 1068/2025г. по описа на Административен съд Стара Загора. Върховният административен съд, като провери обстоятелствата по спора за подсъдност, приема за установено следното: Производството пред Административен съд Стара Загора е било образувано по частна жалба, подадена от И. Г. П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място] против Определение № 3852/03.10.2025г. по адм.д. №422/2025г. по описа на същия съд. С оспореното Определение е била оставена без разглеждане исковата молба на П. в частта, в която претенцията е била насочена против Министерството на правосъдието като ответник и производството в същата част е било прекратено. С разпореждане № 543 от 05.02.2026 г. по адм. д. № 1068/2025 г. на Административен съд – Стара Загора производството по разглеждане на частната жалба е било прекратено и делото било изпратено по подсъдност на Върховен административен съд. АС – Стара Загора изложил съображения, че спорът не му е подсъден, тъй като от обстоятелствената част на исковата молба се установявало, че макар да е посочил като правно основание за предявяване на претенцията си – чл.284 и сл. ЗИНЗС, твърденията на ищеца сочели на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, поради което съдебното определение, постановено в първоинстанционното дело не било от категорията актове, които подлежат на касационно оспорване пред тричленен състав на същия съд. Предмет на производството по адм. дело № 422/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора е исковата молба на И. П. и уточнение към нея, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Министерство на правосъдието с искане същите да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 37 500 лева за периода от 27.06.2024 г. до 07.04.2025 г., претърпени в резултат на твърдени като незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответниците. Според настоящия съдебен състав изводът на АС-Стара Загора, че частната жалба следва да бъде разгледана от ВАС е неправилен. В тази връзка, на първо място следва да бъде отчетено обстоятелството, че правната квалификация на иска е направена от разглеждащия спора по същество съдебен състав в доклада по исковата претенция, изготвен от съда в първото по делото заседание, отразен в съдебния протокол от трети октомври 2025г. В тази връзка, разглеждащия спора по частното производство съд не разполага с компетентност да преквалифицира исковата претенция, поради което частната жалба е следвало да бъде разгледана по реда на чл.285, ал.1 ЗИНЗС. На следващо място неправилен е и самият извод на АС-Стара Загора, че се касае за иск по чл.1, ал.1, ЗОДОВ, а не за такъв по чл.284, ал.1 ЗИНЗС. Още в първоначалната си искова молба П. сочи, че търсеното обезщетение е за поставянето му в неблагоприятни по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС условия на крайна социална изолация в Затвора в Стара Загора, поради невъзможността да провежда телефонни разговори, да изпраща пощенски писма и да гледа телевизионни програми с цел да се осведомява за общественозначими събития. Според разпоредбата на така цитираната от страна на П. норма, за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се включително и в …… продължителна изолация без възможност за общуване. Такива именно са твърденията на ищеца, а наличието на предпоставките за уважаване на исковата претенция е предмет на спора по същество. Цитираната от страна на АС – Стара Загора съдебна практика касае казус с твърдения и претенции, различни от процесните, поради което е неотносима към настоящия случай. Изложеното обосновава необходимостта от повдигане на спор за подсъдност между Върховен административен съд и Административен съд – Стара Загора за определяне на компетентното да разгледа подадената частна жалба съдилище. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 1, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,