Определение № 3600 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2965/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Р. П. Д. срещу Определение №195 от 02.02.2026 г. на Административен съд (АС) – Сливен по адм. дело №41/2026 г. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1431656 от 19.01.2026 г. на инспектор в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател Р. П. Д. излага подробни доводи за незаконосъобразност на определението и прави искане то да бъде отменено, като бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – инспектор в Отдел „Пътна полиция“ - Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на обжалване, но е недопустима, предвид следните съображения: Съдебното производство пред АС – Сливен е образувано по жалба на Р. П. Д. срещу Заповед № 1431656 от 19.01.2026 г. на инспектор ОПП – СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. С допълнителна молба от него e направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С Определение №195 от 02.02.2026 г. на АС – Сливен по адм. дело №41/2026 г. е отхвърлено искането на Р. П. Д. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1431656 от 19.01.2026 г. на инспектор ОПП – СДВР. Срещу посоченото определение, на 04.02.2024 г. от Р. П. Д. е подадена частна жалба, въз основа на която, на 19.03.2026 г., е образувано настоящото производство. След служебно извършена справка, настоящият състав констатира, че с Решение № 491 от 16.03.2026 г. на АС – Сливен по адм. дело №41/2026 г. е отменена Заповед № 1431656 от 19.01.2026 г. на инспектор ОПП – СДВР. Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което е влязло в сила на датата но постановяването му – 16.03.2026 г. Според чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК спирането е допустимо по време на висящността на съдебното производство по оспорване на индивидуалния административен акт до влизане в сила на съдебното решение. Това е така, защото спирането на допуснатото със закона предварително изпълнение на административния акт в административния процес от съда, по реда на чл. 166 АПК, цели да предотврати осъществяването на разпоредените с него правни последици до разрешаването на спора относно законосъобразността му, ако бъде доказано от адресата му евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди. В случая е налице влязло в сила съдебно решение, с което заповедта е отменена като незаконосъобразна. С постановяването на окончателното съдебно решение е преустановено предварителното изпълнение на мярката. Липсата на допуснато предварително изпълнение прави искането за неговото спиране лишено от предмет. По така изложените съображения настоящият тричленен състав на Седмо отделение на Върховния административен съд намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с 228 и чл. 159, т. 1 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,