Определение № 4478 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3825/2026 г.

Образувано е по частна жалба на "Застрахователно акционерно дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД (дружеството), със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, против определение № 590 от 17.03.2026 г. по адм. д. № 1118/2025 г. на Административен съд София - област (АССО), с което съдът е оставил без разглеждане искане на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на решение № 600-0З/ 01.10.2025 г. на Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е изложил конкретни мотиви, а изложените са неясни, лаконични, фактически и правно неиздържани, което противоречи на правните стандарти, води до отказ на достъп до съд и е в противоречие с чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Дружеството твърди, че с отказа му е нарушено правото на справедлив процес и то не разполага с реални и ефективни средства за правна защита. Според него са нарушени и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), както и чл. 120 от Конституцията на Република България. Сочи, че съдът е длъжен да осигури реален и ефективен достъп до съд чрез формални правила, които не трябва да възпрепятстват тези, които водят дела, да използват наличните средства за защита. Поддържа становище, че за дружеството възникват трудно поправими вреди, доколкото приложената мярка води до преустановяване на дейността по сключване на застраховки в съответните държави извън страната, а това ще намали и приходите на застрахователя и ще го изложи на риск от изпадане в неплатежоспособност, същевременно значителна част европейски граждани ще бъдат поставени в затруднение. Излага доводи и относно диспропорционалността на приложената с акта на Комисията принудителна административна мярка, тъй като органът не е обсъдил възможността за прилагане на алтернативни адекватни мерки. Иска отмяна на обжалваното определение. Ответникът Комисията за финансов надзор, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Видно е от данните по делото, че "Застрахователно акционерно дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е сезирало Административния съд София - област с жалба срещу решение № 600-0З/ 01.10.2025 г. на Комисията за финансов надзор, с което Комисията е забранила на дружеството да сключва нови застрахователни договори, да удължава срока на сключени договори и да разширява покритието по тях при осъществяване на трансгранична застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги по всички класове застраховки, като забраната се прилага до изпълнение на критериите за оценка на пазарното му поведение в приемащите държави членки, както застрахователят е уведомен от КФН с писмо изх. № РГ-10-79-64/05.09.2025 г., и привеждане на застрахователя в съответствие с изискванията към финансовото състояние за застрахователи с право на достъп до единния пазар, което да може да бъде удостоверено от КФН пред съответните компетентни органи на приемащите държави членки, вземайки предвид резултатите от оценка на финансовото състояние на застрахователя, изготвена от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, на основание чл. 13, ал. 1, т. 21 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 588, ал. 4 и ал. 5, чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. чл. 587, ал. 3, т. 6 и ал. 6, чл. 594, чл. 46, ал. 3 във връзка с констативен протокол № Р-04—91/26.09.2025 г. и чл. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Оспорващият е поискал спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на решението на КФН. Съдът с определение № 1929/30.10.2025 г. по адм. д. № 1118/2025 г. е оставил без разглеждане отправеното искане. Определението е влязло в сила на 11.11.2025 г. Обжалваното в настоящото производство определение е постановено по постъпило по делото ново искане с вх. № 1997/ 13.03.2026 г. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. Дружеството е посочило, че в акта на КФН не е определен фиксиран краен срок на приложените мерки, предвид чл. 587, ал. 6, т. 3 КЗ (обн. ДВ бр. 63/2025 г., в сила от 01.08.2025 г.), поради което е засегнато трайно и необратимо основното му право на собственост, защитено от КРБ и КЗПЧОС. Съдът е приел изложените от дружеството конкретни доводи за неотносими по допустимостта на искането, тъй като съгласно чл. 13, ал. 3, изр. трето ЗКФН при обжалване чл. 166 АПК не се прилага. Обосновал е, че възможността за спиране на допуснатото предварително изпълнение не се отъждествява с правото на оспорване и защита пред съд, поради което и предвиденото в посочената разпоредба ограничение на тази възможност не води до извод за нарушение на чл. 47 ХОПЕС във вр. чл. 120, ал. 2 КРБ. Според съда застрахователното дружество упражнява правото си на защита срещу твърдяната от него незаконосъобразност на акта на КФН именно в производството по настоящото дело, поради което не е ограничен достъпът му до съд. Посочил е също, че приложената ПАМ е със срок под условие и зависи от действията на адресата на акта. Останалите доводи на жалбоподателя съдът не е обсъдил, като е приел, че същите касаят спора по същество. Предвид изрично предвиденото от законодателя изключение, Административният съд София - област е оставил без разглеждане искането като недопустимо. Определението е правилно. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от КФН на основание чл. 13, ал. 1, т. 21 ЗКФН, чл. 588, ал. 4 и ал. 5, чл. 587, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 във вр. чл. 587, ал. 3, т. 6 и ал. 6, чл. 594, чл. 46, ал. 3 във връзка с констативен протокол № Р-04-91/26.09.2025 г. и чл. 2 КЗ, във вр. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22 ЗАНН и с него по отношение на "Застрахователно акционерно дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е приложена принудителна административна мярка. Несъмнено, както всяка принудителна мярка, така и определената с оспореното решение на КФН мярка засяга неблагоприятно правната сфера на адресата, защото ограничава стопанското му поведение за определен период от време, до отстраняване на констатирани от надзорния орган нарушения. Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗКФН индивидуалните административни актове на Комисията се мотивират и подлежат на обжалване пред Административния съд София - област по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на индивидуалния административен акт. При обжалване чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилага. При така предвиденото от закона изключение, АССО правилно е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореното решение на КФН за недопустимо. Действително, разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КРБ предвижда конституционно призната възможност на всяко лице, засегнато от конкретен административен акт, да го оспори пред съд, но това право не е абсолютно. Административното правораздаване не познава система на съдебен контрол върху администрацията, който да функционира на основата на общата клауза в пълен обем. Така поради специфичния си характер и предмет и предвид чл. 120, ал. 2 КРБ е възможно изключването на определена категория административни актове от обхвата на подлежащите на съдебно обжалване властнически волеизявления (решение № 13/12.07.1993 г. по к. д. № 13/1993 г. на КС на РБ). Тези изключения трябва да са изрично предвидени в закон. Разпоредбата на чл. 13, ал. 3, пр. първо ЗКФН не предвижда изключване от съдебен контрол на индивидуалните административни актове на КФН. Ограничението е само по отношение искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на тези актове по чл. 166 АПК и то е изрично предвидено в пр. трето на ал. 3 от чл. 13. Това не означава преграждане на достъпа до съд, каквото е по същество твърдението на частния жалбоподател. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, само тогава, когато не се предвижда изрична забрана за подобен съдебен контрол. В случая законодателят изрично е изключил приложението на тази норма за актовете на КФН. Целта на това законодателно предвиждане е защита на особено важни интереси на обществото, а спецификата на финансовия надзор за осигуряване бързина и стабилност на капиталовия пазар изискват издадените актове да действат веднага в защита на този обществен интерес. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел извод за недопустимост на направеното искане по реда на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за отсъствие на конкретни мотиви в обжалваното определение. Съдът се е произнесъл точно, логически последователно и изчерпателно само по допустимостта на искането по чл. 166 АПК, като ясно е посочил, че една част от доводите на жалбоподателя касаят доводи и съображения по съществото на така отправеното искане, по които съдът не дължи произнасяне, доколкото е формирал правен извод за недопустимост за разглеждане на самото искане. Правилно е посочил, че друга част от наведените от жалбоподателя възражения се отнасят до въпроси, свързани със съществото на спора и по тях съдът не дължи произнасяне в настоящото производство. Според съдебния състав цитираната в частната жалба практика на ЕСПЧ не обосновава извод за допуснато от съда нарушение на правните стандарти и ограничаване правото на защита на дружеството. Определението не е постановено в противоречие с изискването за мотивираност на съдебния акт. Съдът е длъжен, преди да се произнесе по основателността на отправено до него искане, служебно да провери неговата допустимост. Това е сторил и първоинстанционният съд, издирвайки и прилагайки изрично предвидената в специалния закон забрана за разглеждане на искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на индивидуалните административни актове, издадени от КФН, като е изложил ясни и конкретни мотиви. Регламентираното със закон ограничение на приложимостта на чл. 166 АПК в производство по съдебно оспорване на издаден от КФН индивидуален административен акт препятства възможността съдът да се произнесе по същество на отправеното искане, затова и последното е недопустимо. Това прави и безпредметно обсъждането на съображенията, обосноваващи според частния жалбоподател наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение както на достъпа на страната до съд, така и до надлежното упражняване на правото на защита срещу оспореното от дружеството решение на Комисията за финансов надзор. Обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228, във връзка с чл. 236 АПК, и чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в полза на Комисията за финансов надзор следва да бъдат присъдени разноски в размер на 51,13 евро, равностойност на 100 лв. Воден от горното, Върховният административен съд