Решение № 12662 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4611/2018 г.

Решение № 12662 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4611/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / "ОДОП" / – Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП / против решение № 62/01.03.2018 г. на Административен съд /АС/ – Велико Търново, постановено по адм. д. № 451/2017 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 111400628/05.06.2014 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/на НАП – Велико Търново, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП с решение № 331/15.08.2014 г., и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 4 352. 52 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, изложените от съда мотиви са противоречиви и неясни, тъй като не е посочено конкретно какъв размер на задълженията по кой данъчен закон и за кой данъчен период се потвърждават и кои се отменят, не са изброени конкретните фактури и издатели, за които се приема, че са доказани доставките. Касаторът твърди още, че от съда са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с непоставянето на допълнителна задача на вещото лице относно размера на данъчните задължения, както и във връзка с преценката на свидетелските показания и дадените в хода на ревизията писмени обяснения от доставчиците заедно с представените от тях документи. Счита за неправилен изводът на съда, че не е доказано реалното получаване на стоките по голяма част от фактурите, а именно по тези, които не са подписани от получател. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 955 лв.

Ответникът по касационната жалба – М. П., осъществяваща търговска дейност като ЕТ "М. Маринова", ЕИК 110031931 със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес] – оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. С. и претендира присъждане на направените за касационната инстанция разноски в размер на 2 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Велико Търново е бил РА № 111400628/05.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден от директора на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП с решение № 331/15.08.2014 г., в частта му, в която са установени на ревизираното лице задължения за ДДС, данък по чл. 48 ЗДДФЛ и лихви, както следва:

1. ДДС на основание чл. 102, ал. 3 ЗДДС върху данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК /данни за укрити приходи/ за всички данъчни периоди от м. май 2008 г. до м. април 2010 г. заедно с лихви за забава. Тъй като ревизираният ЕТ е регистриран по ЗДДС на 27.04.2010 г., в следващите периоди е извършена корекция на подадените декларации по ЗДДС във връзка с установени задължения по реда на чл. 122 ДОПК, както следва:

м. май 2010 г. – според таблицата за установяване на задълженията е налице ДДС за възстановяване в размер на 256. 86 лв. Според мотивите на РА за периода е установен ДДС за внасяне в размер на 256. 86 лв. при деклариран ДДС за внасяне в размер на 128. 92 лв. и резултат – ДДС за внасяне в размер на 127. 94 лв. С решение № 407/19.12.2016 г. на АС – Велико Търново, постановено по адм. д. № 700/2014 г., резултатът за този данъчен период е променен на ДДС за възстановяване в размер на 84. 11 лв.

м. юни 2010 г. – според таблицата за установяване на задълженията е налице ДДС за възстановяване в размер на 35. 22 лв. Според мотивите на РА за този данъчен период е установено ДДС за внасяне в размер на 242. 28 лв. при деклариран ДДС за внасяне в размер на 161. 45 лв. и разлика за довнасяне – 80. 83 лв. С решение № 407/19.12.2016 г. на АС – Велико Търново, постановено по адм. д. № 700/2014 г., резултатът за този данъчен период е променен на ДДС за внасяне в размер на 119. 06 лв.

Корекции на подадените декларации по ЗДДС са извършени и в данъчните периоди м. юли и м. септември 2010 г.; м. януари, м. юли, м. август 2011 г., от м. юни 2012 г. – до м. ноември 2012 г. включително.

За данъчния период м. август 2011 г. е установено с РА задължение за внасяне на ДДС в размер на 7. 76 лв., видно от таблицата за установяване на задълженията, и е намален размера на декларирания ДДС за възстановяване от 91. 79 лв. на 85. 80 лв. В тази част РА е отменен с влязлото в сила като необжалвано от ответника решение на АС – Велико Търново № 407/19.12.2016 г., постановено по адм. д. № 700/2014 г. Във връзка с установените допълнително задължения за ДДС в резултат на така извършените корекции с РА са установени задължения за ДДС и лихви за съответните данъчни периоди или е намален размерът на декларирания ДДС за възстановяване.

1. Данък по чл. 48 ЗДДФЛ за довнасяне за 2008 г. в размер на 57. 88 лв. и лихва – 30. 91 лв. и за 2009 г. – 220. 88 лв. и лихва – 92. 99 лв.

Данъчните задължения са установени в производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед неотчетени според ревизиращия екип приходи от продажби на получени стоки по фактури от "Нестле Айс Крийм" АД, "Кавен Орбико", "Бокородо" ЕООД, "Алпина" ЕООД, ЕТ "Т. Трифонов", "Гресткомерс" ЕООД, "Табако Трейдинг Партнър", "Табак Логистик Груп", "Е. -5" ЕООД/ ЕТ Е. Найденов, "Троямик" ООД.

Първоначалното решение на административния съд е обжалвано с касационна жалба само от М. М. /сега П./ в частта му, в която е отхвърлена жалбата й против РА. С решение на Върховния административен съд, първо отделение - № 7568/15.06.2017 г. по адм. д. № 2167/2017 г. решението на първоинстанционния съд е отменено в оспорената част и е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В мотивите на това решение касационната инстанция е изразила становище, че ангажираните от приходната администрация писмени доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за осъществени доставки на стоки по спорните фактури, тъй като не установяват факта на предаване и приемане на същите. Последното се приема за доказано само по отношение на подписаните от получателя фактури, които не са оспорени успешно от него от гледна точка на автентичността на подписа на лицето, удостоверяващ получаването.

При повторното разглеждане на делото правилно съдът е приел, че свидетелските показания не доказват предаването и приемането на стоките по конкретните фактури, а принципно потвърждават, че стоки от такъв вид като процесните са доставяни в процесните периоди от време от доставчиците, издали фактурите, и обясняват механизма на осъществяването на доставките. Обосновани са в тази връзка и изводите на съда, че доставките на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС са доказани по фактурите, по които е налице подпис на получател, удостоверяващ получаването, а именно – тези, изброени в съдебно-счетоводната експертиза и посочени в мотивите на оспореното решение като "3 фактури от Табак Логистик Груп Плевен" ООД, "Табак Логистик Груп" АД – 1 фактура, "Кавен Орбико" АД - 12 фактури, "Е. -5" ЕООД – 3 фактури, ЕТ "Т. Трифонов" – 2 фактури, "Троямик" ООД – 5 фактури /общо 26 фактури/. Тези фактури са описани с номера, дата и издател в таблица 2 на съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице по назначената ССЕ е дало заключение, че като се отчете оборотът от подписаните фактури ЕТ "М. Маринова" не достига нормативно определения оборот от 50 000 лв. преди датата, на която е бил регистриран по ЗДДС, а именно на 27.04.2010 г. Оборотът е проследен с натрупване в изготвената от експерта таблица № 4 на стр. 29 от неговото заключение. При така установените факти правилно съдът е отменил РА в частта му, в която са установени задължения за ДДС и лихви за всички процесни данъчни периоди от м. май 2008 г. до м. април 2010 г. Отново според ССЕ налице е неотчетен оборот във връзка с продажби на стоките по неосчетоводените подписани от получател фактури след 27.04.2010 г. само за м. октомври 2012 г. в размер на 42. 89 лв. и за м. ноември 2012 г. – в размер на 766. 12 лв. Поради така изложените мотиви правилно съдът е потвърдил РА за изцяло установените с него задължения за ДДС и лихви за данъчните периоди м. октомври и м. ноември 2012 г. и е отхвърлил жалбата в тази част. Решението на първоинстанционния съд в частта му, в което е отхвърлена жалбата на лицето против РА, е влязло в сила като необжалвано. За останалите данъчни периоди след м. април 2010 г., с изключение на м. октомври и м. ноември 2012 г. и на м. август 2011 г., който не е предмет на разглеждане с оглед влязлото в сила решение на ВТАС, постановено при първоначалното гледане на делото, съдът правилно е отменил установените задължения за ДДС и лихви. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че тъй като в диспозитива на решението липсват конкретните суми на ДДС и лихви, за които е отменен РА и за които е потвърден, то решението е незаконосъобразно.

По отношение на данъчните периоди м. май и м. юни 2010 г.:

Първото първоинстанционно решение е обжалвано от М. М. изцяло в частта му, в която е отхвърлена жалбата й против РА и в този смисъл, доколкото резултатът е изменен, правният интерес на жалбоподателката е налице по отношение частта от задълженията за тези два данъчни периода, която е останала неотменена. Настоящият касационен състав намира, че е налице допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение на АС – Велико Търново № 407/19.12.2016 г., постановено по адм. д. № 700/2014 г., а вероятно и в самия РА, която не е поправена, за да може да се посочи конкретно какъв размер от дължимо ДДС и лихви е останало след влизане в сила на това решение. Съдът е отменил РА за тези данъчни периоди, тъй като задълженията за тях не са били отменени изцяло с първоначалното първоинстанционно решение. Така или иначе като краен резултат от двете съдебни решение на АС-Велико Търново установените с РА задължения за ДДС и лихви за м. май и м. юни 2010 г. /или намаления на деклариран данък за възстановяване/ правилно са отменени изцяло.

За 2008 г. и 2009 г. според ССЕ не се дължи данък по чл. 48 ЗДДФЛ за довнасяне, поради което правилно съдът е отменил РА и в частта му, в която е установен такъв. Обстоятелството, че в диспозитива е посочено "за всички данъчни периоди", а не "за 2008 г. и 2009 г. ", не прави същото незаконосъобразно.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява оспореното съдебно решение като законосъобразно. Не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, а материалният закон е правилно приложен. Поради това същото в оспорената му част следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на спора на ответницата по касация да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62/01.03.2018 г. на Административен СЪД – Велико Търново, постановено по адм. д. № 451/2017 г., в оспорената част.

ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на М. П. с адрес: [адрес] разноски в размер на 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване.