Определение № 5264 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1478/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

С определение № 2524 от 08.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2604/2024 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено определение № 8540 от 03.06.2024 г. по в. гр. д. № 13723/23 г. на СГС, II-а въззивен състав, с което е допълнено определение № 15522/20.12.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, А. Н. А. е осъден да заплати на Д. Й. В. сумата 9 500 лева, а Ж. Б. К. е осъдена да заплати на Д. Й. В. сумата 9 000 лева, представляващи разноски във въззивното производство.

Апелативният съд е приел, че по делото има доказателства за заплащане в брой на 2 бр. адвокатски възнаграждения от Д. Й. В., ответник по въззивна жалба срещу решение по иск за делба, поради което с оглед изхода на делото правилно въззивният съд – СГС, ги е присъдил в производство по чл.248 ГПК. Определението на СГС е съобразено с практиката на ВКС, касаеща присъждането на разноски в делбеното производство, която приема, че правилото на чл. 355 ГПК намира приложение в случаите, когато не е налице спор между страните относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им. При въззивно или касационно обжалване на решението сторените във въззивното или касационното производство разноски се дължат на общо основание по правилата на чл.78 ГПК. Позовал се е на практика на ВКС в този смисъл. Поведението на жалбоподателите, довело до образуване на въззивно производство, е виновно и затова следва да понесат разноските по делото. В полза на адв. М., представляващ Д. В., се дължи адв. хонорар за отговор на двете въззивни жалби. Пълномощните му са съответно от 02.11.2023 г. и от 27.11.2023 г. и съгласно новата редакция на чл. 7, ал. 4 от НМРАВ, съобразно интереса на представляваната страна, определена с приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, а именно: 323 076 лева, или разноски в размер на 9589 лв. с вкл. ДДС от 20%.

Прието е, че възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение е процесусално недопустимо, тъй като молбата за допълване на определение № 15522 от 20.12.2023 г. в частта за разноските е надлежно връчена на А. А. и на Ж. К. чрез адв. Б. за становище, като двамата не са направили възражения, включително и за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С изтичане на срока за становище е преклудирано правото на възражение за прекомерността на претендираните разноски.

Срещу определението на САС са подадени 2 бр. частни касационни жалби – частна жалба вх. № 29882/18.11.2024 г. от А. А. и частна жалба вх. № 30041/19.11.2024 г. от Ж. К.. Частните жалби са с идентично съдържание.

Жалбоподателите считат, че след като са обжалвали първоинстанционното решение само по причина, че в оценката на делбения имот е включена несъществуваща сграда, но без да оспорват собствеността на съделителя В. и без да претендират от него някакви суми, то не му се дължат и разноски за въззивното производство. Считат, че т. нар. „документ за плащане“ е неистински, тъй като не е стандартен договор за правна помощ от адвокатски кочан, имащ силата и на платежен, и на счетоводен документ. На следващо място – когато искът е за недвижим имот, материалният интерес се определя от стойността на данъчната оценка. Затова претендираните адвокатски хонорари са прекомерни. Съдът не обсъдил на каква база е преценил дали е налице прекомерност.

В изложението към частната касационна жалба на А. Н. А. се поставя следният въпрос: Дали при направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът е задължен да приложи Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора между адвоката и клиента, или същия нормативен акт с променено заглавие Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм., ДВ, бр.14/2025 г./, когато присъжда разноски в полза на загубилата делото страна, или следва да извърши съответна цялостна преценка на всички критерии за определяне на адвокатското възнаграждение като действителната фактическа и правна сложност на делото, развитието на производството до окончателното му приключване, конкретните усилия, вложени от адвоката, обема на приложимите нормативни разпоредби и др.

Жалбоподателат счита, че по този въпрос обжалваното определение противоречи на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, в което се приема, че въпросната Наредба за адвокатските възнаграждения нарушава забраната по чл.100, § 1 ДЕС и националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Поддържа се, че въззивният съд не оценил особеностите на настоящия случай, в който производството приключило на ниво въззивна жалба и отговор на жалба, както и че на ответника по жалбата било присъдено два пъти адвокатско възнаграждение, чийто сбор бил 18500 лв.

Ответникът в производството Д. Й. В. оспорва жалбата. Смята, че тя е процесуално недопустима по съображение, че съгласно чл.248, ал.3 ГПК определенията за разноските подлежат на обжалване по реда на обжалване на решенията /определенията/. В случая въззивните жалби на А. А. и Ж. К. срещу първоинстанционното решение, с което делбеният имот е изнесен на публична продан, са оставени от въззивния съд без разглеждане с определение 15522/20.12.2023 г. по в. гр. д. № 13723/2023 г. на СГС, което е потвърдено с определение № 956/16.04.2024 г. по в. ч. гр. д. № 896/2024 г. на САС, което е окончателно и не подлежи на обжалване. На следващо място – обжалваното определение № 2524 от 08.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2604/2024 г. на САС е връчено лично на А. А. и Ж. К. на 15.10.2024 г. Макар с молба от 24.10.2024 г. А. А. да е поискал предоставяне на правна помощ, тази молба не прекъсва срока за обжалване, тъй като тя се явява повторна, доколкото такава правна помощ вече му е била предоставена с предходен съдебен акт. Едноседмичният срок за обжалване на определението на САС е изтекъл на 22.10.2024 г., а подадената от А. частна касационна жалба е подадена по пощата на 15.11.2024 г.

Отделно от това ответникът счита жалбата за неоснователна.

В допълнителна частна касационна жалба от Ж. К. вх. № 21321 от 05.08.2025 г. се сочи, че тя поддържа изцяло вече подадената частна касационна жалба. Поддържа направените оплаквания, като допълнително сочи следното: Двете въззивни жалби на А. А. и Ж. К. са кратки, ясни и идентични. В тях се иска само намаляване на оценката на делбения имот, която включва складово помещение в двора, което не съществува. Защитата по тези жалби била идентична, а съдът прекратил производството по тях без да провежда открито съдебно заседание по съображение, че липсва предмет на делото. При присъждане на разноски за въззивното производство в полза на Д. В. съдът не съобразил, че процесуалният му представител не е представил договор за правна защита и съдействие по отношение на Ж. К., не е представил адвокатско пълномощно и списък на разноските по чл.80 ГПК. Представил е само разписка за получени 9000 лв. за писмен отговор и процесуално представителство спрямо Ж. К.. По делото липсвала представителна власт на адвоката на В.. На следващо място съдът не съобразил положения правен труд от адвоката по делото, което нямало фактическа и правна сложност и по което била осъществена идентична защита спрямо двамата въззивници. Освен това нямало никакви данни за регистрация на адвоката по ЗДДС.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. Налице ли е валидна представителна власт без депозиран от адвоката за конкретния клиент договор за правна помощ, адвокатско пълномощно и списък по реда на чл.80 ГПК;

2. Разписката от 27.11.2024 г. /стр.63 от делото в СГС/ инкорира ли надлежно и легитимно процесуално представителство. При непредставен списък на разноските по чл.80 ГПК в първоинстанционното производство присъждат ли се разноски; сочената разписка замества ли този списък;

3. Следва ли решаващият съд при присъждане на адвокатско възнаграждение да извърши преценка на сложността от правна и фактическа страна на делото, проведени съдебни заседания и други процесуални действия. Следва ли решаващият съд да приложи принципа на справедливост за реално и действително положен правен труд в контекста на решение на СЕС по дело С-427/16 и С-428/16;

4. Следва ли съдът при определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение да начисли върху него ДДС.

Ответникът Д. В. оспорва частната касационна жалба на Ж. К.. Счита, че тя е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същите съображения, както и по жалбата на А. А.. Освен това счита, че частната жалба на Ж. К. е просрочена, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество и че е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита жалбите за процесуално недопустими.

Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

В настоящия случай актът, който е допълнен в частта за разноските, е определение № 15522/20.12.2023 г. по в. гр. д. № 13723/23 г. на СГС, II-а въззивен състав, с което са оставени без разглеждане въззивните жалби на А. Н. А. и Ж. Б. К. срещу решение от 16.05.2023 г. по гр. д. № 225/2020 г. на Софийски районен съд, 178-ми състав и въззивното производство е прекратено. Това определение подлежи на обжалване само пред една по-горна инстанция и това е Софийският апелативен съд, съгласно чл.274, ал.2, предл.2 ГПК и Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г. По правилото на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК определението на въззивния съд за разноските подлежи на обжалване само пред една по-горна инстанция, т.е. пред Софийския апелативен съд, чието определение е окончателно. Ето защо частните жалби срещу това определение, подадени пред ВКС, са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,