Определение № 184 от 25.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2733/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл. 43, ал.3 НПК, след като с разпореждане от 24. 10. 2011 г. председателят на Районния съд в гр. Велико Търново констатирал, че поради отводи на съдии в него не може да се образува състав, който да разгледа нохд № 1800 / 2011 г., и постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Представителят на прокуратурата изразява становище в подкрепа на позицията в разпореждането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира, че са налице законните предпоставки за поисканата промяна на местната подсъдност по делото. Местоизвършването на инкриминираната дейност в землището на село А. .. обвързало по правилата на местната подсъдност компетентността на районния съд в гр. Велико Търново. Местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, последната от които е относима към настоящия случай. Всички съдии от Районния съд в гр. Велико Търново са се отвели от разглеждане на делото, поради което не може да се образува съдебен състав. С най-малко компромиси относно разходите по делото и стандартите на доброто администриране на делото би било процесът да се развие в еднаквия по степен Районен съд в гр. Казанлък. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 43, т.3 от НПК