Определение № 3040 от 17.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №4001/06.03.2024г. на М. М., чрез адв. Т., като с молба вх. №5117/22.03.2024г. е уточнено, че се обжалва определение №2373/04.08.2023г. по ч.гр. дело №3155/2023г. на ВКС, I г.о., с което е потвърдено определение №831/06.06.2023г. по в.гр.д. №172/2023г. на Окръжен съд – Плевен, с което е върната касационната му жалба срещу решение №161/21.04.2023г., постановено по същото въззивно гражданско дело. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като подадената касационна жалба е била редовна и отговаряща на изискванията на процесуалния закон за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Срещу въззивно решение №161/21.04.2023г. по в.гр.д. №172/2023г. на Окръжен съд – Плевен е подадена касационна жалба от М. М., чрез адв. Т., която с разпореждане е била оставена без движение с указания за отстраняване на констатирани нередовности. С определение №831/06.06.2023г. въззивният съд е върнал касационната жалба, след като е приел, че не са отстранени в цялост констатираните нередности. Против последното определение е постъпила частна жалба чрез адв. Т., по която състав на ВКС се е произнесъл с определение №2373/04.08.2023г. по гр.д. №3155/2023г., с което е потвърдил определение №831/06.06.2023 г. по в.гр.д. №172/2023 г. на Окръжен съд – Плевен. Срещу определение №2373/04.08.2023г. е подадена частна жалба, която с определение №810/23.02.2024г. по ч.гр.д. №5084/2023г. на ВКС, е оставена без разглеждане като недопустима, при изложени съображения, че обжалваното определение е окончателно и не подлежи на инстанционен контрол. Настоящата частна жалба с вх. №4001/06.03.2024г. е оставена без движение с указание да се посочи кой съдебен акт и по кое дело се обжалва, с какво искане, и дали се обжалва определение №810/23.02.2024г. по ч.гр. д. №5084/2023 г. на ВКС. С молба вх. №5117/22.03.2024г. жалбоподателят уточнява, че обжалва определение №2373/04.08.2023г. по ч.гр.д. №3155/2023г. на ВКС, I г.о. Настоящият съдебен състав на ВКС намира подадената частна жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Според даденото уточнение, жалбата е срещу определение №2373/04.08.2023г. на ВКС, с което е потвърдено определението на въззивния съд за връщане на касационната жалба, което, както е приел и последният състав на ВКС, е необжалваемо. Съобразно разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №2 от 23.06.2022г. по тълк. д. №2/2018г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията на окръжен съд за връщане на касационна жалба против определение по чл. 274, ал. 1, пр. 1 от ГПК подлежат на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. В настоящия казус, с постановеното определение №2373 от 04.08.2023г. състав на ВКС, е упражнил правомощията си, като е осъществил инстанционен контрол върху акт на въззивния съд по предвидения в ГПК ред, доколкото предмет на проверката е определение на окръжен съд, с което е върната касационна жалба поради неизпълнение на указания за отстраняване на нередностите в срок. С постановяване на определението на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК производството по осъществяване на институционен контрол на акта на въззивния съд приключва окончателно, като процесуалният закон не предвижда възможност за обжалване на този съдебен акт пред друг тричленен състав на ВКС. В разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК са посочени определенията на ВКС, които подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Настоящият случай не попада в нито една от двете хипотези, тъй като с вече постановеното от състав на ВКС определение е осъществен контрол върху акта на въззивния съд, с който е върната касационната жалба, поради неотстраняване на нередовностите в срок и с това произнасяне на ВКС се изчерпва възможността за инстанционен контрол. Без значение е обстоятелството, че актът на въззивния съд, срещу който е била подадена частната жалба, има преграждащ характер. Само постановените от ВКС за първи път в производството по делото определения и разпореждания и имащи преграждащ характер подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, какъвто процесният случай не е. По изложените съображения, и доколкото е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ВКС, настоящата частна жалба срещу определение №2373/04.08.2023г. по ч.гр.д. №3155/2023г. на ВКС, е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,