Определение № 89 от 13.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 1104/2013 г.

Настоящето производство е по чл. 351, ал. 5 НПК, образувано по касационна частна жалба на Ч. Д. С. Г. против разпореждане от 7.02.2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната касационната жалба срещу въззивно определение № 1 от 3.01.2013 г. по в. н. ч. д. № 1266/2012 г. Според жалбоподателя въззивният съд незаконосъобразно е върнал жалбата, с което е ограничен достъпът му до три съдебни инстанции. Направено е искане за отмяната на разпореждането и разглеждане на жалбата по същество. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че връщането на жалбата е законосъобразно. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: С определение № 1 от 3.01.2013 г. по в. н. ч. д. № 1266/2012 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определението от 19.11.2012 г. на Софийския градски съд по н. ч. д. 5407/2012 г., с което е било потвърдено постановлението на Софийската градска прокуратура за прекратяване на наказателното производство по ДП № 30/2010 г., пр. пр. № 15612/09 г. Въззивното определение е атакувано от Ч. Д. С. Г. с касационна жалба, чието връщане с разпореждане от 7.02.2013 г. е предмет на настоящето касационно обжалване. Разпореждането, с което Софийският апелативен съд е върнал касационната жалба следва да бъде оставено в сила. В съответствие с разпоредбата на чл. 346, т. 4 НПК на касационно обжалване подлежат само решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Следователно въззивно определение № 1 от 3.01.2013 г. на Софийския апелативен съд не попада в кръга на подлежащите на обжалване съдебни актове по касационен път (по арг. за противното). Ето защо частната жалба законосъобразно е била върната като процесуално недопустима и обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Според Конституционния съд „на триинстанционното производство трябва да се гледа като на принципно и преобладаващо разрешение, от което са възможни изключения (Решение № 16/98 г. на КС на РБ). Предвиденото ограничение по чл. 346 НПК за съдебно обжалване и пред касационната инстанция не елиминира правото на достъп до съд и по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 5 НПК