Определение № 10130 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10251/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. Ш., чрез процесуален представител, против определение №30276 от 29.07.2026г., постановено по адм.д. №6242/2026г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Частният жалбоподател навежда доводи, че определението е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Моли за неговата отмяна и връщане делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът „Лендиво“ООД, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение в обжалваната част, АССГ на осн. чл.159, т.1 АПК е оставил без разглеждане жалбата на В. Ш. против отговор от 24.04.2026г. на „Лендиво“ООД, в частта, с която е отказано предоставяне на данни относно сключения договор за кредит, подробна справка за всички извършени плащания по посочения договор, включително размера на всяко плащане, датата на постъпване на съответната сума, начина на разпределение на постъпленията по отделните компоненти на задължението- главница, лихви, такси, неустойки и други, както и предоставяне копие от договора за кредит и всички приложния към него, и е прекратил производството по делото. Съдът е счел, че в заявлението на Ш., в частта, по която е постановен отказ липсва съдържание, съответно на правото му на субект на данни търси защита на свое право, регламентирано в Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета /ОРЗД, Регламента/, а представлява изявление на страна по договор за кредит, т.е. на страна по облигационно правоотношение, което касае отношения между частно-правни субекти (длъжник-кредитор), и е извън сферата на административните правоотношения. Съдът е достигнал до извод, че „Лендиво“ООД в частта на заявлението, с която е поискано копие на договор за паричен заем с приложенията към него, не е сезирано от жалбоподателя с писмено заявление по чл.37б ЗЗЛД, т.е. не е налице надлежно сезиране на администратор налични данни от легитимирано лице при условията на ЗЗЛД и ОРЗД. Според съда искането, свързано с лични данни е удовлетворено, а искането за предоставяне копие от договора за паричен заем, сключен с Ш., в т.ч. подробна справка за всички извършени плащания по посочения договор, вкл. размера на всяко плащане, датата на постъпване на съответната сума, начина на разпределение на постъпленията по отделните компоненти на задължението- главница, лихви, такси, неустойки и други, не представлява искане за предоставяне на копие от лични данни, съдържими в определени документи, в каквато хипотеза субекта на данни може да упражни правата си по чл.15-17 ОРЗД, а в случая исканите документи са относими към гражданскоправните (облигационни) отношения между жалбоподателя и ответника по сключения от тях договор за заем. Определението е неправилно. Противно на възприетото от първостепенния съд, с процесното искане, подадено по електронен път на 24.03.2026г. В. Д. Ш., чрез пълномощник, са упражнени права на субект на данни по приложимия чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета, спрямо „Лендиво“ООД, в качеството на администратор на лични данни. Това означава, че Ш., в качеството на субект на данни по чл.4, т.1 ОРЗД е притежател субективно право, защитимо по реда на Регламента ( в т.ч. правото по чл.15, §3 ОРЗД), а оспореният от него пред първоинстанционния съд изричен отказ, обективиран в отговор от 24.04.2026г. на „Лендиво“ООД (чиято законосъобразност е предмет на спора пред АССГ), изпратен по електронен път до пълномощник на искателя, относно упражнено право на достъп до лични данни по чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдържащ правни основания, препятстващи заявеното субективно право, пряко засяга права и законни интереси на субекта на данни, препятства този субект ефективно да упражни предоставените му с ОРЗД права като цяло, предвид възникналите правоотношения между субект на данни и администратор на лични данни, регламентирани с пряко приложимия ОРЗД. Въпросите налице ли е изричен отказ – пълен или частичен по направеното искане, налице ли са визираните правни основания за отказ спрямо конкретния субект на данни във връзка с неговите искания, включително относно приложимата разпоредба на чл.15 ОРЗД, даваща право на субекта на данни да получи точна и разбираема реплика на личните данни, в процес на обработване (в хипотеза на искане за предоставяне на първо копие на документ в цялост, съдържащ лични данни на субекта, дори когато такъв документ в съответния вид е притежание на субекта), са въпроси по съществото на спора. При тези факти настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетото от АССГ правно основание по чл.159, т.1 АПК- липса на годен за оспорване акт, за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на В. Д. Ш., като съдът следва да изпълни задължението си по чл.158, ал.1 АПК, след което извърши преценка за допустимост по реда на чл.159 АПК, и евентуално да разгледа спора по същество, предвид изложеното в жалбата, в частта относно формиран изричен отказ. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение