Определение № 4004 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11831/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с вх. № 2079/23.01.2026 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), подадено от С. Е. С., за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение № 13064/17.12.2025г., постановено по адм. дело № 11831/2025 г. по описа на ВАС пред петчленен състав на ВАС. Същото искане е обективирано в още две негови молби до ВАС, заведени съответно с вх. № 5127/18.02.2026г. и с вх. № 5288/19.02.2026г. С определение от 12.02.2026 г. по същото дело, на С. са дадени указания, в седемдневен срок, считано от съобщаването, да представи по делото доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, както и документи от съответните компетентни органи за установяване на обстоятелствата относно неговото семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. Съобщението за изготвеното определение е редовно връчено на С. Е. С., чрез неговата майка – В. М. М., на 24.02.2026 г. В определения преклузивен срок, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК от датата на връчване на съобщението, е изтекъл на 04.03.2026 г., както и към настоящия момент указанията на съда не са изпълнени, а с частна жалба, с вх. № 6419/04.03.2026г., се оспорва определението от 12.02.2026г. Настоящият състав намира искането за предоставяне на правна помощ за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение, по следните съображения: На основание чл. 23, ал. 1 ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. За съдебноадминистративните производства по АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита. Всички изброени обстоятелства сочат, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на по-нататъшните процесуални действия, които следва да се извършат в частното производство. На частния жалбоподател е осигурен достъп до правосъдие, който е осъществен съобразно действащия национален процесуален закон. Нормата на чл. 23, ал. 3 от ЗПП, предвижда правна помощ по граждански и административни дела да се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид: доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Безплатната правна помощ по ЗПП се предоставя в случаите, когато по закон се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство, както и ако страната с оглед здравословното, материалното или семейното си състояние не разполага с необходимите средства, за да заплати възнаграждение на адвокат. Лицата, които могат да получат безплатна правна помощ, са лимитативно изброени в чл. 22 от ЗПП. Правна помощ се предоставя единствено на физически лица, отговарящи на законовите предпоставки в разпоредбата на чл. 22 от ЗПП. В конкретния случай искателят не сочи обстоятелства, които да обосновават извод за предоставяне на безплатна правна помощ. С. С. дори не представя декларация за материално и гражданско състояние, за да бъде направен обратния извод. С оглед горното, искането за предоставяне на правна помощ, следва да се остави без уважение. Воден от изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение