Определение № 173 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1,вр. чл. 396, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 218/ 27.01.2021 г. по ч.гр.д. № 115/ 2021 г., с което Софийски апелативен съд, отменяйки определение от 17.01.2020 г. по гр.д. № 5614/ 2017 г. на Софийски градски съд за обезпечение на иска на „Лион Инвест Груп“ АД срещу „Лион Трейдинг“ ООД чрез спиране на изпълнението по изп.д. /№/ по описа на ЧСИ с рег. /№/, с взискател „С.Г.Груп“ ЕАД и длъжник „Лион Трейдинг“ ООД, е обезсилил обезпечителната заповед и е допуснал обезпечението на иска чрез спиране на изпълнението по същото изпълнително дело, но условно – след представянето на доказателства за внесена парична гаранция в размер на 20 800 лв., вносима от ищеца по специалната сметка на САС. Определението се обжалва от „Първа инвестиционна банка“ АД – помагач на ответника по обезпечения иск „Лион Трейдинг“ ООД и от „Лион Инвест Груп“ АД – ищец по иска, чието обезпечение е допуснато. „Лион Инвест Груп“ ООД оспорва допустимия предмет, евентуално – основателността на частната касационна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД. „С.Г.Груп“ ЕАД, извеждайки легитимация като ответник и по двете частни жалби от това, че е взискател по изпълнителното дело, т.е. трето лице, чиито права са засегнати от обезпечителната мярка (т. 6 ТР № 6/ 2013 г. ОСГТК на ВКС), възразява, че и двете частни жалби са с недопустим предмет, евентуално - неоснователни. От „Лион Трейдинг“ ООД, ответник по обезпечения иск и ответник по частната жалба от „Лион Инвест Груп“ АД не е постъпил отговор. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства (различни от исковото). Обезпечителното производство не е исково, а неговата цел е да предостави защита на застрашеното субективно материално право – това, за което страните спорят. Защитата в обезпечителното производство е привременна – доколкото спорът бъде отнесен пред исковия съд в срока по чл. 390, ал. 3 ГПК (при предварителното обезпечение на бъдещ иск) и/ или докато и доколкото се разреши с влязло в сила решение (при обезпечението на висящ иск), а при осъдителното – докато се изпълни. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК ограничава възможността чрез частна жалба до Върховния касационен съд да се отнесе въпросът за правото на обезпечение на иска до една хипотеза – когато първата инстанция е отрекла правото на обезпечение на иска, а втората го е признала. Следователно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК е специална правна норма спрямо общата по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, е се прилага стриктно. В предметния обхват на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК не е случаят, в който правото на обезпечение е признато (установено) безусловно – без първоинстанционният съд да задължи молителят/ ищецът да представи парична или имотна гаранция в определен размер в зависимост от преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно (чл. 391, ал. 2 и 3, но и чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК, вр. чл. 180 и 181 ЗЗД), а втората инстанция е преценила, че обезпечението следва да се допусне, но условно – след задължаване на молителя/ на ищеца да извърши обезпечението. Тогава въззивната инстанция отменя първоинстанционното определение и издадената обезпечителна заповед и постановява издаването на нова обезпечителна заповед въз основа на неговото определение след представяне на доказателства от молителя/ от ищеца за извършеното обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Обжалваното определение е такова. Апелативният съд е установил, че чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК императивно предвижда обезпечението на иска при посочената мярка „спиране на изпълнението“ съдът да допусне само срещу парична гаранция. Отменил е първоинстанционното определение, с което обезпечението е допуснато безусловно и издадената обезпечителна заповед, а е допуснал обезпечението след представяне на доказателства от ищеца за внесената парична гаранция в размера от 20 800 лв. Настоящият състав е длъжен да остави без разглеждане двете частни касационни жалби. Те са срещу определение, което законът не допуска да се обжалва пред Върховния касационен съд.