Определение № 673 от 14.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1026/2023 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх. №270005 от 24.03.2023г., подадена от името на „Корпоративна търговска банка „АД/н/ от И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., в качеството им на изпълнителни директори, представляващи банката и по молба вх.№270006/24.03.2023г., подадена от „Бромак“ЕООД/н/ чрез адв.Л. А. и адв.Д. Р., упълномощени от З. Б.,в качеството му на управител на дружеството, с които е поискано на основание чл.303 ал.1 т.7 ГПК да бъдат отменени по извънредния способ за отмяна решение №664/22.04.2015г. по т.д.н.№7549/14г. по описа на СГС ТО VІ-4 състав и решение №1443/03.07.2015г. по в.т.д.н.№2216/15г. по описа на САС 3 състав, както и определение №172/06.07.2016г. по т.д.№3343/15г. по описа на ВКС І т.о. и определение №583/09.11.2016г. по ч.т.д.№1875/16г. по описа на ВКС ІІ т.о. В молбите се твърди,че с решение от 30.08.2022г. по дела №46564/15г. и №68140/16г., което е придобило статут на окончателно на 30.01.2023г., Европейският съд по правата на човека е разгледал като допустими подадените от името на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ от бившите й изпълнителни директори О. Р., И. З., Г. Х. и А. П. жалби, приемайки по същество,че е налице нарушение на правото на справедлив процес по чл.6 §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като интересите на банката не са били надлежно представлявани в производството, образувано въз основа на искането на Българска народна банка за обявяването й в несъстоятелност и ликвидацията й /чрез недопускането в производството да се представлява от нейните изпълнителни директори/, както и, че е налице нарушение на правото на притежание по чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като решението на Българска народна банка за отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“АД, което след това е довело до съдебното решение за обявяването й в несъстоятелност и постановяване на ликвидацията й, не е било придружено от никакви гаранции срещу произвол, включително в производството по откриване на производство по несъстоятелност на банката. Тъй като „Корпоративна търговска банка“АД е била конституирана като страна – ответник в производството, образувано по искането на Българска народна банка за откриване на производство по несъстоятелност и обявяването й в несъстоятелност, а „Бромак“ЕООД/н/, като акционер,притежавал повече от 5% от капитала й, е встъпил в това производство по реда на чл.11 ал.4 ЗБН, молителите считат,че имат качества на заинтересовани страни по смисъла на чл.303 ГПК и правен интерес да искат отмяна на влезлите в сила решение №664/22.04.2015г. по т.д.н.№7549/14г. по описа на СГС ТО VІ-4 състав и решение №1443/03.07.2015г. по в.т.д.н.№2216/15г. по описа на САС 3 състав, както и определение №172/06.07.2016г. по т.д.№3343/15г. по описа на ВКС І т.о. и определение №583/09.11.2016г. по ч.т.д.№1875/16г. по описа на ВКС ІІ т.о., постановени при нарушение на правата им. Подалите молбата от името на „Корпоративна търговска банка „АД/н/ - И. З., Г. Х. и А. П., в качеството им на изпълнителни директори на банката, считат, че притежават „остатъчна процесуална правоспособност“ да представляват същата, която включва защита интересите на самата банка, като все още съществуващ правен субект, независим от формираната маса на несъстоятелността и представляващите я по закон синдици, които са зависими от органа, издал решението за отнемане на лиценза й. Правния си интерес от подаването на молбата за отмяна молителите обосновават с частта от мотивите на решението на Европейския съд по правата на човека, в които се сочи, че формата на поправяне на последиците, ако бъде прието, че решението на Българска народна банка да отнеме лиценза на „КТБ“АД е било невалидно, незаконосъобразно или необосновано следва да се осъществи чрез присъждането на обезщетение, тъй като анулирането на правните последици от решението за откриване на производство по несъстоятелност би било неподходящо с оглед принципа res judicata. В тази връзка молителите твърдят,че репарирането на вредите от нарушението би било възможно само при евентуално обявяване нищожност или незаконосъобразност на решението на Централната банка за отнемане на лиценза на „Корпоративна търговска банка“АД; че правните последици за трети лица, които са настъпили вследствие изпълнението на решението на УС на БНБ за отнемането на лиценза на банката и обявяването й в несъстоятелност няма да бъдат засегнати в случай, че гражданските съдилища осъществят след отмяната и при новото разглеждане на делото косвен съдебен контрол относно валидността и законосъобразността на решението на УС на БНБ, без да се засяга действието на решението за обявяването на „Корпоративна търговска банка“АД в несъстоятелност и действието на решението на въззивната инстанция по отношение началната дата на неплатежоспособност на банката и без да влече след себе си промяна или преуреждане на правните последици, които тези решения са породили за тези лица; че, въпреки предприетите от молителите по реда на чл.237 АПК действия пред Върховен административен съд за отмяна на влезлите в сила определения по административните дела, образувани въз основа на техни жалби срещу решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката, с които жалбите им не са били допуснати до разглеждане, молителите считат, че липсват каквито и да било гаранции за осъществяване на пряк административен контрол върху решението на УС на БНБ и поради това намират,че единственият начин „КТБ“АД/н/, чрез бившите му изпълнителни директори, да получат разглеждане на валидността и законосъобразността на това решение, е чрез осъществяване на косвен съдебен контрол от гражданския съд по реда на отмяната на влезлите в сила актове, постановени за откриване производството по несъстоятелност на банката и обявяването й в несъстоятелност и при новото разглеждане на молбата на Българска народна банка. Българска народна банка, в качеството си на ответник по молбите, ги е оспорила по съображения за тяхната недопустимост и неоснователност. Излага съображения, че определенията на Върховен касационен съд не подлежат на отмяна; че молбата на „Бромак“АД/н/ е подадена от лице без представителна власт, тъй като управителят на дружеството е бил с прекратени правомощия, а последното,към датата на подаване на молбата, се представлява от синдик; че подателите на молбата от името на банката не са легитимирани да инициират и водят от нейно име дела, тъй като са с окончателно прекратени правомощия,а обстоятелството,че Европейският съд по правата на човека в решението си е признал на същите „остатъчна процесуална правоспособност“ не означава,че такава следва да им се признае и от националния съд в производството по отмяна; че „Бромак“АД/н/ не е процесуален субституент, който би могъл да защитава правата на „КТБ“АД/н/ чрез подаването на молбата, с която се цели настъпване на правни последици за банката, а от свое име дружеството не може да предявява молба за отмяна, поради липса на качество на заинтересовано лице по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК; че същото дружество не е страна по делото пред Европейския съд по правата на човека, поради което решението не го обвързва. По същество счита,че отмяната не следва да бъде допусната,поради липса на възможност с нея да бъдат отстранени последиците от нарушението, каквото кумулативно изискване е поставено наред с изискването да е налице решение на Европейския съд по правата на човека, за да е налице основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.7 ГПК.Навежда доводи за несъстоятелност на тезата на молителите, обосноваваща правния им интерес от отмяната на решението на СГС за откриване на производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“АД и свързаните с инстанционната му проверка съдебни актове на САС и ВКС. По аналогични съображения, обосновани подробно в подадения от него писмен отговор, Фондът за гарантиране на влоговете в банките е оспорил молбите като недопустими и неоснователни. Направено е евентуално искане за спиране на производството по делото до влизането в сила на съдебните актове на Петчленни състави на ВАС по адм.д.№1971/23г. и адм.д.№1972/23г., образувани по искане на същите молители за отмяна по реда на чл.239 т.6 АПК на влезлите в сила определения, с които са постановени откази жалбите им срещу решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката да бъдат разгледани. Подаден е отговор на молбата на „Бромак“ЕООД/н/ от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ А. Д. и Кристи Маринова, в който също са оспорени представителната власт на подателите й, с оглед обявяването на това търговско дружество в несъстоятелност; процесуалната му легитимация на заинтересовано лице по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК, доколкото същото не е страна по делото пред Европейския съд по правата на човека; наличието на правен интерес от предявяване на молбата, както и основателността на направените в нея искания. Останалите ответници по молбите за отмяна – „Бългериан акуизишън къмпани ІІ С.А.Р.Л.“ и Софийска градска прокуратура не са взели становище по тях. Върховният касационен съд, Търговска колегия,състав на Второ търговско отделение, при осъществяване преценката по чл.307 ал.1 от ГПК, намира, че молбите са подадени в законоустановения срок по чл.305 ал.2 ГПК, но са недопустими по следните съображения: И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., предявили молбата за отмяна в качеството им на изпълнителни директори на „КТБ“АД/н/ с прекратени правомощия, не са направили искане за допускането им в процеса пред Софийски градски съд, иницииран по молбата на Българска народна банка за откриване на производство по несъстоятелност на банката да я представляват, поради което и съобразно действащите законови разпоредби, банката е била представлявана от назначените й временни синдици. В качеството им на нейни представляващи, изпълнителните й директори са подали въззивна жалба срещу решението на съда, постановено под №664/22.04.2015г. по т.д.н.№7549/14г., с което молбата на Българска народна банка е уважена. Тъй като с постановеното от него решение №1443/03.07.2015г. по т.д.н.№2216/15г. съставът на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане въззивната им жалба, същите, като страна в това производство са обвързани от въззивното решение единствено в тази му част, която има характер на определение. С определение №172/06.07.2016г. по т.д.№3343/15г., образувано по тяхна касационна жалба срещу частта от решението, с което е изменена началната дата на неплатежоспособността на банката и по частна жалба срещу частта от решението на апелативния съд, с която е оставена без разглеждане въззивната им жалба, състав на Върховен касационен съд е оставил без уважение подадената от тях частна жалба и е отказал да разгледа касационната им жалба. Срещу частта от определението, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба, същите са подали частна жалба, която с определение №583/09.11.2016г. по ч.т.д.№1875/16г. друг състав на Върховен касационен съд е оставил без уважение. Тези констатации налагат извод,че на молител „Корпоративна търговска банка“АД, чиито права се упражняват от бившите му изпълнителни директори, следва да се признае известна функционална правосубектност, с оглед формата, под която същият се е заявил и участвал като страна във въззивното производство пред Софийски апелативен съд, в касационното производство пред Върховен касационен съд, в производството пред Европейския съд по правата на човека и в настоящото производство, и в това му качество се явява обвързан единствено от посочените актове на въззивната и касационната инстанция – постановените в производството по несъстоятелност определения. Константна е практиката на Върховен касационен съд по приложението на разпоредбата на чл.303 ал.1 ГПК, според която качество на заинтересована да иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт е само страната, която е участвала в определено качество в производството, в което той е постановен. Съгласно разпоредбата на чл.303 ГПК, тълкувана в задължителната съдебна практика – т.1. и т.2 от ППВС №2/29.09.1977г. по гр.д.№1/77г. и т.6 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК подлежат само влезлите в сила решения, разрешаващи материалноправен спор за нарушено субективно право и поради това ползващи се със сила на пресъдено нещо, но не и определенията /с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск/. Следователно искането за отмяна на решение №1443/03.07.2015г. по т.д.н.№2216/15г. на Софийски апелативен съд в частта, с която въззивната жалба на изпълнителните директори с прекратени правомощия на „Корпоративна търговска банка“АД, подадена от нейно име, е оставена без разглеждане и на определения №172/06.07.2016г. по т.д.№3343/15г. и №583/09.11.2016г. по ч.т.д.№1875/16г. по описа на Върховен касационен съд, е недопустимо. Констатираното в решението на Европейския съд по правата на човека в частта му, касаеща производството по несъстоятелност пред гражданския съд, нарушение на правото на „КТБ“АД по чл.6 §1 от Конвенцията, „тъй като е била представлявана изключително от лица, зависими от противната страна, а именно БНБ и банката е била в невъзможност да изложи надлежно своята позиция и да защити интересите си така, както е считала за правилно“, не може да обуслови признаване на процесуална легитимация на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, чрез част от бившите й изпълнителни директори /наречена от последните „остатъчна“, каквато правото не познава/ да искат отмяна на решението на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност на същата и на решението на Софийски апелативен съд в частта му по отношение началната й дата на неплатежоспособност. Заинтересована страна по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК да иска отмяна на посочените решения е банката в несъстоятелност - „Корпоративна търговска банка“АД/н/, чието представителство по силата на българския закон се осъществява към настоящия момент единствено от назначените от съда постоянни синдици. Представителните функции на изпълнителните директори на банката са били прекратени с т.5 от взетото от УС на БНБ решение №73/20.06.14г. /изменено и допълнено с решение №74/22.06.2914г./ за отстраняването им от длъжност, което е влязло в сила с постановяването на определение по адм.д.№1808/15г. на VІІІ отд. на ВАС, постановено по тяхна жалба и на потвърждаващото го определение от 06.10.2016г. на 5-членен състав на ВАС по адм.д.№9467/15г. В производството пред Европейския съд по правата на човека не са били наведени твърдения, респ. не са направени констатации от съда за допуснато нарушение на правата им по Конвенцията във връзка с обжалването на посочения административен акт на Централната банка в частта, касаеща отстраняването им от длъжност. Молба за отмяна по реда на чл.237 АПК на посочените определения на Върховния административен съд няма данни да е подадена, поради което и липсва постановен към момента на подаване на молбата по чл.303 ГПК съдебен акт, с който същите да са отменени на основанието, предвидено в чл.239 т.6 АПК. На основание чл.302 ГПК тези актове на административния съд следва да бъдат зачетени от настоящия състав като валидни и законосъобразни. Липсва изрична законова разпоредба в Закона за кредитните институции и Закона за банковата несъстоятелност, по силата на която на управителните органи на банката след отстраняването им от длъжност и прекратяване на правомощията им, да е дадена дори специална представителна власт за участието им в определена категория дела от нейно име, която да е аналогична на нормата на чл.635 ал.3 ТЗ. Поради това на същите следва да бъде отречена процесуална възможност от името на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ /която по смисъла на действащото в страната законодателство, уреждащо банковата несъстоятелност, след обявяването й в несъстоятелност, въпреки статута си на юридическо лице, придобива характер на персонифицирана маса на несъстоятелността, представлявана и управлявана от синдика единствено в интерес на кредиторите на банката/ да искат отмяна на решението на Софийски градски съд за откриване на производство по несъстоятелност на същата, както и на въззивното решение на Софийски апелативен съд за промяна на първоначално определената от съда по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособност. Липсата на валидна представителна власт, която не може да бъде отстранена в рамките на проверката за редовност на молбата за отмяна по чл.307 ГПК, води до извод,че в тази й част молбата е подадена от ненадлежна страна, което я окачествява като недопустима. Недопустима е и молбата на „Бромак“АД/н/. На първо място същата е нередовна, поради подаването й на 24.03.2023г. от лица, които към този момент не са разполагали с надлежно учредена представителна власт. Подписалите я адвокати Л. А. и Д. Р. са били упълномощени да представляват дружеството с пълномощно, предоставено им от неговия управител З. Б. на 21.11.2022г. Според вписванията, извършени в Търговския регистър по партидата на дружеството, с решение от 04.01.2023г. по т.д.№498/22г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на „Бромак“АД с начална дата 31.12.2018г., същото е обявено в несъстоятелност и производството е спряно по реда на чл.632 ал.1 ТЗ. С последващо решение от 30.01.23г. съдът е възобновил производството, прекратил е правомощията на органите на управление на дружеството и е назначил за временен синдик В. М.. От датата на вписването на това решение /31.01.2023г./ в Търговския регистър, на основание чл.668 вр. чл.658 ал.1 т.1 и т.7 ТЗ, единствено последният е оправомощен да завежда дела от името на дружеството, като разпоредбата на чл.635 ал.3 ТЗ в случая не намира приложение, доколкото производството по отмяна на влязло в сила решение по чл.303 ГПК не попада сред случаите, при които на несъстоятелното дружество е призната процесуална дееспособност чрез органите му, въпреки прекратените им правомощия. Тази нередовност по начало подлежи на отстраняване по реда на чл.129 ГПК, но в случая това се явява безпредметно, с оглед принципната недопустимост на молбата на този молител, освен поради изложеното по-горе по отношение недопустимостта на искането за отмяна на определения на гражданския съд, и поради следното: Съгласно разрешението в т.10 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежно обосновани твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303 ал.1 и чл.304 ал.1 ГПК, е недопустима. Посочено е в мотивите,че освен да посочи предмета на отмяната, молителят трябва да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК. В молбата на „Бромак“АД/н/ е извършено позоваване на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.7 ГПК, но твърдения за наличие на окончателно решение на Европейския съд по правата на човека, което е установило нарушение на правата на този правен субект, прокламирани в ЕКЗПЧОС, допуснато при разглеждането на делото, по което са постановени влезлите в сила решения на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд, както и как новото разглеждане на делото след отмяната им би отстранило последиците от това нарушение, настъпили за молителя, не се навеждат. Молителят не само се позовава на решение по дело пред Европейския съд по правата на човека, по което не е страна /решението от 30.08.2022г./, но и принципно не би могъл да посочи такова, което го обвързва, предвид заявеното от самия него в молбата, че жалбите му, с които е сезирал от свое име Европейския съд по правата на човека, са били обявени за недопустими и са останали неразгледани. Доколкото разпоредбата на чл.303 ал.1 т.7 ГПК визира основание за отмяна на решение на националния съд, постановено по материалноправен спор за защита на субективно право на страната, тя следва да се позовава на такова решение на Европейския съд по правата на човека, което я обвързва като страна и което установява допуснато при разглеждането на делото от националния съд нарушение на нейни лични права, признати й с Конвенцията. В случая такива твърдения не са наведени, което е достатъчно молбата да бъде оставена без разглеждане. Не се обосновава и втората предпоставка за допускане на отмяната, предвидена в разпоредбата на чл.303 ал.1 т.7 ГПК – разглеждането на делото да е необходимо за отстраняване последиците от нарушението, което прави искането на „Бромак“АД лишено и от правен интерес /а впрочем такава липса се констатира и в молбата на И. А. З., Г. П. Х. и А. М. П., предявена в качеството им на изпълнителни директори на „Корпоративна търговска банка“АД/н/ с прекратени правомощия/. Видно от обстоятелствената част на молбите, единствената цел за инициирането на настоящото производство е при новото разглеждане от първата инстанция на делото по молбата на Българска народна банка за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“АД, след евентуална отмяна на влезлите в сила такива на първата и на въззивната инстанции, да бъдат разгледани от състава на Софийски градски съд по реда на косвения съдебен контрол на административните актове възраженията на молителите срещу валидността и законосъобразността на решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на банката, с оглед търсене от страна на банката на обезщетение от държавата за вреди. Тези съображения по начало не биха могли изобщо да се отнесат към правния интерес на „Бромак“АД/н/, доколкото осъществяването на тази цел не поражда никакви правни последици за дружеството. Същите, освен това, не държат сметка за характера на производството по несъстоятелност на банка, за правните последици от такова решение, за незабавното му действие спрямо неограничен кръг от правни субекти, както и за правните последици от отмяната му. Независимо от несъстоятелността на поддържаната от молителите теза за начина, по който биха били отстранени с отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“АД и новото разглеждане на делото последиците от визираното в решението на Европейския съд по правата на човека нарушение на правата на банката по Конвенцията, дори да се приеме,че тя обосновава приложимост на втората предпоставка на чл.303 ал.1 т.7 ГПК, както се заявява в молбите и служебно се констатира от настоящия състав, е налице вече инициирано пред Върховния административен съд производство по чл.237 вр. чл.239 т.6 АПК за отмяна на влезлите в сила определение №2038/25.02.2015г. по адм.д.№1813/15г. на 5-членен състав на Върховен административен съд и на потвърденото с него определение №14630/04.12.2014г. по адм.д.№14813/14г., с което е оставена без разглеждане жалбата на бившите изпълнителни директори на банката срещу решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза й. Към момента на произнасянето на състава с настоящото определение се установява, че е постановено решение №7831/13.07.23г. по адм.д.№1972/23г. на 5-членен състав на Върховен административен съд,с което влезлите в сила определения са отменени и делото е върнато за ново разглеждане /по същество/ от тричленен състав на Върховен административен съд на подадената от О. Р., И. З., Г. Х. и А. П., в качеството им на изпълнителни директори на „КТБ“АД/н/ жалба срещу решение №138/06.11.14г. на УС на БНБ за отнемане на лиценза на „КТБ“АД. Наличието на решение по същество по жалбата /каквото предстои да бъде постановено/ би довело до недопустимост на произнасянето на гражданския съд по реда на косвения съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл.302 ГПК, с което обосноваваният от молителите интерес от отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“АД следва да се приеме за отпаднал, а втората предпоставка по чл.303 ал.1 т.7 ГПК – за необоснована. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС Търговска колегия Второ отделение намира,че молбите за отмяна следва да бъдат оставени без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение