Решение № 13920 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7204/2018 г.

Решение № 13920 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7204/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. Д., с настоящ адрес в [населено място], чрез процесуален представител, срещу заповед № 8121 К - 6196/09.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, в частта по т. 2 с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е отстранен временно от длъжност. Жалбоподателят поддържа в жалбата, в писмено становище, в писмена защита и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че заповедта е незаконосъобразна, иска отмяната й и присъждане на разноските по делото. Ответникът - министър на вътрешните работи, чрез процесуален представител, иска отхвърлянето на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице с правен интерес и в предвидения от закона срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Ж. Д. е полицейски инспектор V степен (началник смяна) на ГКПП – М. Т. от Гранично полицейско управление – М. Т. при РДГП – Е. при ГДГП - тоест държавен служител - полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Със заповед № 8121 К - 6196/09.05.2018 г на министъра на вътрешните работи му е образувано дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебната дисциплина, за които е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и в оспорената част на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е временно отстранен от длъжност. Деянията, които издателят на заповедта е квалифицирал като тежки нарушения на служебната дисциплина, са извършени според мотивната част на заповедта в периода 07.12.2016 г. до 23.04.2017 г. от жалбоподателя, на територията на ГКПП - М. Т., в качеството му на началник смяна и са изброени в 15 пункта, в които са посочени на кои дати и от кои преминаващи границата лица са искани парични суми и в какъв размер от Д. и негови подчинени по негово нареждане, които не им се следват, както и какви суми пари е раздавал в края на всяка смяна на служителите от смяната. Изложени са мотиви, че вземането на пари от преминаващите през пункта граждани, ставало организирано и под ръководството на началника на смяната, а в негово отсъствие това се осъществявало от командира на отделението - К. К. Полицаите от ГКПП вземали средно 20 лева или 10 евро от всеки автобус, преминаващ през пункта, като това били пари за обработка на документите на автобуси - т. е. проверка на паспортите на пътуващите граждани, водача и стюардите, в това число и документите на автобуса. Ако някой от пътниците имал проблем с документ - виза, здравна застраховка, зелена карта или друг липсващ документ, то от него се искали допълнително пари. При допълнителното заплащане, пътникът преминавал безпроблемно, въпреки нередовността на документите му, ако откаже да плати, то спрямо него се предприемали законоустановените мерки и същият бивал връщан обратно в Турция. Това ставало винаги със знанието на началника на смяната инспектор Д., който е инструктирал всеки един от подчинените му да искат пари, ако забележат проблем от каквото и да е естество от страна на пътуващите. Събраните пари по време на дежурството през една смяна се събират общо и разделят от началника на смяната, а когато той отсъства - от командира на отделение и винаги в края на дежурството. Индивидуалният размер се определял от това, на кое място е бил дежурен служителят и какъв е приноса му към сумата на общите пари. Същите се давали от началника на смяната лично и насаме със служителя, и никой не знаел колко пари е получил другия служител. В заповедта е посочено, че с действията си инспектор Д. е създал условия и не е спрял провежданата корупционна дейност в ръководените от него смени. Действията са му квалифицирани като използване на служебното положение за лична облага и облага на трети лица - нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7, наказуеми с "уволнение". Изложени са и мотиви, че с деянията си Д. е нарушил и етичните правила т. т. 15 (Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме), 19 (Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява), 20 (Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си), 25 (Държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта), 50 (Държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение) и 51 (Държавният служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание) от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден със заповед рег. № 8121 з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Посочено е, че извършените деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата са съставомерни по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, в който също е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Министърът е посочил, че са налице основания за временното отстраняване от длъжност на Д. по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, тъй като служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Служителят има достъп до документи за преминаване на лица, от които са искани пари и би могъл и да окаже въздействие на водачите на автобусите, от които са получавани пари, на други редовно преминаващи лица, като и на останалите служители на пункта, от които ще се снемат обяснения за изясняване на фактическата обстановка. В административната преписка са приложени и кадрова справка, 2 броя предложения за образуване на дисциплинарно производство, 2 броя докладни записки, доказателства за наличие на образувано наказателно производство и постановление за привличане на жалбоподателя като обвиняем за същите деяния. Заповедта в оспорената й част е издадена от компетентния орган по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР - органът, образувал дисциплинарното производство със същата заповед, а именно министърът на вътрешните работи, в изискуемата писмена форма и съдържа изискуемите реквизити и в частност фактическите и правни основания за издаването й. Налице са материално правните предпоставки за временно отстраняване от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР - срещу Д. е образувано дисциплинарно производство за тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина чрез възможността му да повлияе на лицата, които ще бъдат разпитвани като свидетели и достъпа му до документи от значение за изясняване на фактите по дисциплинарното дело. Административният орган е изложил мотиви, обосноваващи преценката му, че следва служителят да бъде отстранен временно от длъжност, които кореспондират с изложените факти в заповедта и докладните записки и предложението за образуване на дисциплинарно производство. Не са допусти нарушения ня административно - производствените правила при издаване на оспорената част от заповедта. Спазена е и целта на закона - а именно да се създадат предпоставки за разкриване на обективната истина в образуваното дисциплинарно производство. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че същият предвид образуваното му наказателно производство, е следвало да бъде отстранен на основание чл. 214, ал. 2 ЗМВР, която разпоредба към момента на издаване на оспорената заповед все още не е била обявена за противоконституционна и е била действащо право. Следва да се посочи, че законосъобразността на оспорената заповед се преценява с оглед посочените в нея фактически и правни основания, а не на други непосочени в нея основания. В разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР няма изискване за посочване на срок за отстраняването, каквито оплаквания формулира жалбоподателят. Нещо повече - в чл. 214, ал. 5 ЗМВР е посочено, кога отстраненият се възстановява на заеманата длъжност - при прекратяване на дисциплинарното производство или налагане на по - леко дисциплинарно наказание от "уволенение". Предвид изложеното оспорването следва да бъде отхвърлено, тъй като липсват основанията по чл. 146 АПК. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от жалбоподателят разноски, а на МВР следва да бъде присъдено в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от жалбоподателката. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, пето отделение