Определение № 3624 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4765/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т.2 вр. Чл. 286, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Т. И., Р. П. И. и Г. Т. Д.-в качеството му на законен представител на Н. Г. Д. и Т. Г. Д., чрез процесуалния им представител адвокат Св. Б. против разпореждане №470 от 22.06.2023 г., постановено по в. гр. дело №502 по описа на ВТОС за 2022 година, с което подадената от тях касационна жалба срещу Решение №215/ 10.05.2023г., постановено по същото дело, е върната като просрочена. Жалбоподателите считат разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, поради което молят за неговата отмяна. Считат за неправилен извода на съда, че преклузивният месечен срок за обжалване е пропуснат с един ден. Излагат, че съдът не е съобразил, че последният ден от срока е бил неприсъствен, поради което жалбата им, депозирана в първия следващ присъствен ден, се явява подадена в срок с оглед разпоредбата на чл. 60, ал.6 ГПК. По изложените съображения молят да бъде отменено като неправилно разпореждане №470 от 22.06.2023 г., като делото бъде върнато на ВТОС за продължаване на процесуалните действия. Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор от ответната страна. Частната жалба срещу това разпореждане първоначално е била изпратена на Великотърновския апелативен съд, който е препратил жалбата по компетентност на ВКС след като е съобразил дадените разяснения в т. 1 от ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК, а не пред съответния апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от лица, имащи правен интерес от обжалване и е в срок. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество същата е и основателна по следните съображения: С обжалваното разпореждане №470/22.06.2023г. ВтОС е върнал подадената касационна жалба с вх. № 6200/19.06.2023г. против Решение № 215/10.05.2023г. по в. гр. д. № 502/2022г. по описа на ОС - Велико Търново, на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК. За да се произнесе в този смисъл, съдът е счел, че жалба е просрочена, тъй като видно от приложеното копие на съобщението, препис от съдебното решение е връчен на жалбоподателите на 18.05.2023г., а жалбата е подадена на 19.06.2023г., поради което следва да бъде върната на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК Жалбоподателите не оспорват, че така посочените дати са точни, но твърдят, че 18 юни 2023г. е неделя, т.е. неприсъствен ден. Настоящият съдебен състав споделя доводите на жалбоподателите. Видно от върнатия отрязък, те са били уведомени за решението, подлежащо на обжалване, чрез адв. Б. на 18.05.2023г. Следователно едномесечният срок за касационно обжалване, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, изтича на 18.06.2023г. Безспорно е, че 18.06.2023 е неделя, както и, че касационната жалба е подадена в регистратурата на ВТОС на 19.06.2023г. При правилно възприета фактическа обстановка – дата на връчване на решенето на касаторите и дата на подаване на жалбата, съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК, според която когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая, доколкото последният ден от едномесечния срок е бил неделя, то жалбата, подадена на 19.06.2023.-първия присъствен ден, се явява депозирана в срок, поради което същата неправилно е била върната от въззивния съд като просрочена.