Определение № 60120 от 03.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1791/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Национална електрическа компания“ ЕАД („НЕК“ ЕАД) – [населено място], и на „Топлофикация Русе“ ЕАД – [населено място], срещу решение №444 от 19.02.2020г., постановено по в.т.д. №4854/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение №770/13.04.2018г. по т.д. №1034/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-23 състав, в обжалваната му част. Касационната жалба на „Топлофикация Русе“ ЕАД следва да бъде оставена без разглеждане поради липсата на правен интерес на дружеството да обжалва въззивното решение, наличието на който е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост. С определение №2634/19.04.2017г. по т.д.№1034/2017г. на СГС съдът е конституирал на основание чл.26, ал.4 ГПК „Топлофикация Русе“ ЕАД като страна в производството, приемайки, че исковата молба на „Мечел Карбон“ АГ-Швейцария, против „НЕК“ ЕАД е предявена при условията на процесуална субституция по чл.44а, ал.3 ЗОЗ. С влязло в сила определение, постановено на 31.10.2018г. по в.т.д. №4854/2019г. на САС (потвърдено с определение №211/25.03.2019г. по ч.т.д. №422/2019г. на ВКС, ІІ т.о.), е прекратено въззивното производство по въззивната жалба на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД поради недопустимост на въззивната жалба с оглед липсата на правен интерес за дружеството да обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част. С обжалваното пред касационната инстанция решение, въззивният състав от САС е потвърдил изцяло първоинстанционното решение в обжалваната му от „НЕК“ ЕАД част, с която частично е уважена исковата претенция на „Мечел Карбон“ АГ. Настоящият касационен състав намира, че „Топлофикация Русе“ ЕАД няма правен интерес да обжалва въззивното решение по съображения, аналогични на тези, изложени в мотивите на определението от 31.10.2018г. по в.т.д. №4854/2019г. на САС и в мотивите на определение №211/25.03.2019г. по ч.т.д.№422/2019г. на ВКС, ІІ т.о., доколкото с въззивното решение не е уважена въззивната жалба на ответника „НЕК“ ЕАД. С оглед предвидената в чл.44а, ал.1 ЗОЗ възможност за заложния кредитор да събере заложеното парично вземане, упражнявайки това свое право, кредиторът „Мечел Карбон“ АГ, в чиято полза е заложено вземането, действа като процесуален субституент на своя длъжник „Топлофикация Русе“ ЕАД, който от своя страна участва в производството по събиране на вземането си към третото задължено лице - „НЕК“ ЕАД, на основание чл.26, ал.4 ГПК като необходим другар на страната на ищеца. Качеството на „Топлофикация Русе“ ЕАД на ищец в производството по събиране на вземането на заложния кредитор (макар и допълнително конституиран на осн. чл.26, ал.4 ГПК), обуславя липсата на правен интерес за дружеството да обжалва въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част, т.е., с което решение се удовлетворяват неговите имуществени права против длъжника му „НЕК“ ЕАД. Без значение за допустимостта на касационната жалба са твърденията на касатора, че правният интерес в случая произтича от твърдяна недопустимост на въззивното решение (поради недопустимост на първоинстанционното решение), както от правомощието на необходимия другар също да обжалва решението. Меродавно в случая за липсата на правен интерес от обжалване е обстоятелството, че с потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение се удовлетворяват вземанията на „Топлофикация Русе“ ЕАД към „НЕК“ ЕАД, поради което правният интерес за обжалване на въззивното решение (включително относно неговата допустимост) е единствено за ответника „НЕК“ ЕАД. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,