Определение № 738 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2196/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба вх. на ВКС № 8212 от 04.09.2013 год. молителят ТД [фирма], [населено място] е поискал допълване на постановеното по настоящето дело определение № 531 от 16.08.2013 год. на ІІ т.о. на ВКС, в частта му относно следващите се на молителя деловодни разноски, възлизащи на сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по молбата - [фирма], гр. П. не е заявил становище по същата в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество- основателна. С определение № 531 от 16.08.2013 год., по т.д.№ 2196/2013 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на [фирма], гр.П. с вх. № 2141/ 25. 03.2013 год., подадена против определението на Пазарджишкия окръжен № 172 от 13.03.2013 год., по в.ч.гр.д.№ 174/2013 год.. В срока по чл.276, ал.1 ГПК настоящият молител, в качеството си на ответна по частната касационна жалба страна, чрез юрисконсулт К. Д. П., е оспорил допускане на касационното обжалване, като алтернативно е изложил и подробни съображения за неоснователност на въведените касационни оплаквания. В същия срок е поискал и присъждане на деловодни разноски за производството по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, възлизащи на сумата 100 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществената от процесуалния му представител юрисконсулт К. Д. - П. защита. Следователно съобразени изхода на дело в касационната инстанция, и момента на искането за заплащане на направените от молителя разноски дават основание да се приеме, че в случая предпоставките на чл.78, ал.8 във вр. с ал.4 ГПК са осъществени. Произнасяйки се по допустимостта на подадената от ТД [фирма], [населено място] частна касационна жалба, настоящият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по основателността на претендираните от ответната по касационната жалба страна деловодни разноски, поради което и на осн. чл.248, ал.1 ГПК молбата следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното и на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС