Определение № 1830 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1551/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по частна жалба на Е. Д. М., изтърпяващ наказание “лишаване от свобода” в Затвора [населено място] срещу определение № 1126 от 10.01.2025г. по адм. дело № 128/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса и за получаване на правна помощ по подадения от него иск. Частният жалбоподател счита, че следва да бъде освободен от заплащане на държавна такса като декларира и твърди, че не притежава недвижими имоти и има нужда от помощ за заплащане на държавната такса. Същият не притежава и юридически познания, поради което се нарушава равнопоставеността на страните в процеса като не му се допуска правна помощ. Върховният административен съд, Трето отделение, при проверка на допустимостта на жалбата, с оглед задължението по чл.159 от АПК и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Ищецът Е. Д. М. е предявил иск по чл. 1, ал. 2 от ЗОДВ за присъждане на обезщетение в размер на 24 000 лв. от незаконно бездействие на ГДИН. С исковата молба е направено искане за предоставяне на правна помощ, както и за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса. С определение № 1126 от 10.01.2025г. по адм. дело № 128/2025 г. по описа на Административен съд - София-град е отхвърлено искането на л.св. Е. М. за освобождаване от заплащане на държавна такса и за получаване на правна помощ по подадения от него иск. Съдът се е мотивирал, че му е служебно известно за притежаваните от лицето недвижими имоти, които според съда може да са източник на доходи. Освен това, АССГ се е мотивирал, че размерът на държавната такса е съобразен със социално икономическото положение в страната и не е необосновано висок, поради което е отхвърлил искането за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса на лицето. По отношение на искането за допускане на правна помощ, съдът е посочил, че освен поради липсата на средства за заплащане на процесуален представител е необходимо да е налице и още една предпоставка - по чл. 23, ал. 2 във вр. чл. 21, т. 2 от Закона за правата помощ, а именно - интересите на правосъдието. Съставът на АССГ е приел, че конкретното дело не се отличава с никаква фактическа или правна сложност, за да се използва обществения ресурс за обезпечаване на правилното му решаване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано с доказателствата по делото съдията-докладчик по адм. дело № 128/2025 г. по описа на Административен съд – София-град е приел, че частният жалбоподател не отговаря на изискванията на закона за освобождаване от заплащане на държавна такса. Правилни са и мотивите му по отношение на липсата на материално правни предпоставки за допускане на правна помощ по образуваното по иска на М. срещу ГДИН дело. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение