Определение № 8421 от 11.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10629/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на И. Д. В., чрез процесуалния й представител - адв. А. Икономов – ВТАК, за допълване на Решение № 6862 от 23.06.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 10629/2023 г., в частта на разноските. В молбата се излагат доводи, че в следствие на допусната фактическа грешка, неправилно съдът е приел, че от страната не са представени доказателства за реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Сочи се, че 200,00 лв. са платени в брой въз основа на Договор за правна защита и съдействие №20999 от 28.06.2023 г., а останалите 1 000,00 лв. са платени въз основа на Договор за правна защита и съдействие №21039 от 10.05.2024 г., като за същите е представен и Списък на разноските по чл. 80 ГПК. Прави се искане за допълване на решението в частта на разноските. Ответникът по искането – Съветът за електронни медии (СЕМ), не изразява становище по подадената молба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира искането за допълване на решението в частта за разноските, за допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, по силата на чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разноски се дължат, ако са претендирани своевременно, какъвто е настоящият случай. Производството по адм. дело № 10629/2023 г. по описа на ВАС е било образувано по подадени касационни жалби от С. С. Й. и Е. И. К. срещу Решение № 694 от 30.05.2023 г. по адм. дело № 696/2022 г. на Административен съд – София област, с което по жалба на И. Д. В. е отменено решение на СЕМ по Протокол № 23 от 29.06.2022 г. за прекратяване на процедурата за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Подадена е от Е. К. и касационна жалба срещу Решение № 1019 от 08.08.2023 г. по адм дело №696/2022 г. на АССО, с което е отхвърлено като неоснователно искането му за постановяване на основание чл. 176, ал. 1 АПК на допълнително решение по адм. дело №696/2022 г. на АССО, с което съдът да се произнесе изцяло по оспорването на процесното решение на СЕМ по Протокол № 23 от 29.06.2022 г. за прекратяване на процедурата за избор на Генерален директор на БНТ. С Решение № 6862 от 23.06.2025 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 10629/2023 г. е обезсилено както Решение № 694 от 30.05.2023 г. по адм. дело № 696/2022 г. на АССГ по отношение на Е. И. К., С. С. Й., С. Д., В. М., В. П., К. А. и С. Б., така също и Решение № 1019 от 08.08.2023 г., постановено по адм. дело № 696/2022 г. на Административен съд – София област и производството по делото е прекратено. С решението си съдът е приел, че единствено претенцията за присъждане на разноски пред касационната инстанция, направена от И. Д. В., е основателна, но същата е недоказана, тъй като липсват представени от страната доказателства за направени пред касационната инстанция разноски, предвид което такива не следва да се присъждат. Видно от доказателствата по делото и от направените в настоящата молба разяснения, действително от представляващия И. В., адвокат А. Икономов, е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдено заседание, към което е представен и списък по чл. 80 ГПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати съдебното производство ответникът има право на разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, както и видно от мотивите на постановеното решение, претенцията за разноски на И. Д. В. е основателна. Предвид изложеното съдебното решение следва да бъде допълнено, като касаторите С. С. Й. и Е. И. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за производството по адм. дело № 10629/2023 г. на Върховния административен съд, доказани с представен Договор за правна защита и съдействие №20999 от 28.06.2023 г. и Договор за правна защита и съдействие №21039 от 10.05.2024 г. за заплащане в брой. Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховния административен съд, Седмо отделение в настоящия състав