Определение № 116 от 21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 644/2016 г.

Производството е образувано е по молба на [фирма], с искане за освобождаване на внесената от дружеството гаранция в размер на 50 000 лева за обезпечаване изпълнението на осъдителното решение по в.т.д.№ 339/2015 г. на Апелативен съд – В., чието касационно обжалване не е допуснато с определение № 809 от 09.11.2016 г. по т.д. № 644/2016 г. на ВКС, ІІ т.о. Застрахователното дружество поддържа, че на 21.11.2016 г. е изплатило изцяло остатъка от присъдената с решението сума, поради което е отпаднала необходимостта от обезпечението. В подкрепа на твърденията в молбата е приложен преводно нареждане за кредитен превод за сумата 62 548.35 лв. в полза на ищеца по делото – Н. В. Ф., както и връчено на Н. Ф. уведомление за плащането и за прихващане с присъдени в полза на дружеството разноски. След изискване на делото и преценка на данните, релевантни към искането на застрахователното дружество, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение счита, че искането не следва да бъде уважено. С определение № 461 от 05.08.2015 г. по ч.т.д.№ 1968/2015 г. на ВКС, състав на Търговска колегия, първо отделение, след като е взел предвид внесеното по набирателната сметка на ВКС надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК в размер на 50 000 лв., е уважил искането на [фирма], [населено място] за спиране изпълнението на постановеното от Апелативен съд – В. осъдително решение в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Н. Ф. сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, до приключване на касационното производство. Внесеното обезпечение в размер на 50 000 лв. се намира по сметка на ВКС, което е счетоводно удостоверено на 14.03.2018 г. Посоченото въззивно решение е влязло в сила с постановяване на определение № 809 от 09.11.2016 г., с което настоящият състав не е допуснал касационно обжалване по жалбата, подадена от застрахователното дружество. Действително, с доброволното плащане на всички присъдени в полза на Н. Ф. суми, след извършено прихващане с присъдени в полза на застрахователя разноски, следва да се приеме, че е отпаднало основанието за обезпечаване изпълнението на вземането. Същевременно обаче искането е направено след изтичане на едногодишния срок по чл.82 ГПК, считано от настъпване изискуемостта на вземането за връщане на гаранцията. Съгласно даденото принципно разрешение в съобразителната част към т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. по тълк.дело № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, изискуемостта на вземането за освобождаване на внесени като гаранции суми настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който приключва съответното съдебно производство. Към последния посочен момент и с оглед влизане в сила на осъдителното въззивно решение, застрахователното дружество не е носител на правото на възстановяване на внесената на основание чл.282, ал.2 ГПК гаранция. С оглед последвалото пълно погасяване, чрез плащане и прихващане, на обезщетението, предмет на касационно обжалване, следва да се приеме, че едногодишният срок по чл.82 ГПК е започнал да тече от 21.11.2016 г. и е изтекъл на 21.11.2017 г. В рамките на този срок не е депозирано искане за връщане на внесената гаранция, поради което сумата по гаранцията следва да се внесе в държавния бюджет. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение