Определение № 485 от 11.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2254/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. М. и Г. И. М. срещу определение №366 от 20.07.2017г. по ч. т. д. №1922/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е върната като недопустима частната им жалба вх.№6244/05.06.2017г. срещу определение №127 от 15.03.2017г. по същото дело. Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от тях частна жалба срещу определение №127 от 15.03.2017г. по ч.т.д. №1922/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. Позовават се на разпоредбите на чл.1 и чл.2 от ГПК, както и на разпоредбата на чл.117 ал.1 от КРБ, която гарантира възможността на гражданите да търсят от съда закрила. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е върнал частната жалба на М. В. М. и Г. И. М. срещу определение №127 от 15.03.2017г. по ч.т.д. №1922/2016г. на ВКС, ТК, І т.о. Съдът е констатирал, че същата е недопустима, тъй като определението на ВКС, което е обжалвано с нея, е окончателно и не подлежи на последващ съдебен контрол. За да върне подадената частна жалба срещу постановеното от него определение по чл.274 ал.2 от ГПК, съставът на ВКС правилно е приел, че същата е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК, на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд подлежат само определенията по чл. 274 ал.1 от ГПК, постановени за първи път от състав на ВКС, а именно определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, обжалването на които е уредено изрично в закона. Определението, с което състав на Върховния касационен съд се е произнесъл по същество относно правилността на постановено от въззивния съд разпореждане или определение, не е сред категорията определения по чл.274 ал.1 от ГПК, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба по реда на чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. С произнасянето от страна на Върховния касационен съд по правилността на обжалваното пред него определение или разпореждане се изчерпва инстанционният ред за обжалване на съответния съдебен акт и последващо обжалване пред нов състав на Върховния касационен съд е процесуално недопустимо. Неоснователни са оплакванията на частните жалбоподатели, че с обжалваното определение е нарушено правото им на справедлив съдебен процес. Частните жалбоподатели не са били лишени от достъп до правосъдие и съдебна защита на претендираните от тях права, доколкото правните им твърдения и искането им за защита са разгледани от състава на Върховния касационен съд, който се е произнесъл по същество по частната им жалба срещу определение от 10.09.2015г., постановено по гр.д.№881/2015г. на Софийски апелативен съд. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК