Определение № 50370 от 17.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 35/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД против определение № 261328/20.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 248/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено в производство по чл.248 ГПК, с което е изменено решението на въззивната инстанция в частта за разноските, като в полза на пълномощника на ищеца по делото е присъдено възнаграждение в размер на 6100 лева, на основание чл.38 ЗА. Частната жалба е основателна. Искът е основателен за сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 788,20 лева обезщетение за имуществени вреди /предмет на въззивното производство/, като тези са сумите, въз основа на които следва да се определи дължимото на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство. На основание чл.7 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото възнаграждение е в размер на 3156 лева, до който размер следва да се намали присъденото от въззивния съд възнаграждение от 6100 лева. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв ., без да е необходимо страната да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ. В случая е представен такъв договор с отразено в него основание за оказване на безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Настоящият състав на ВКС не следва да преценява валидността на сключения между въззиваемата страна и посочения адвокат договор за правна защита и съдействие. В горния смисъл е налице съдебна практика на ВКС по приложение на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, обективирана в определение № 97 от 12.02.2021 г. по ч. т. д. № 2895/2019 г. на ТК, определение № 118/17.03.2022 г. по ч. гр. д. № 390/2022 г. на ГК, определение № 480/12.11.2019 г. по ч. гр. д. № 122/2019 г. на ГК и други, която практика се споделя и от настоящия състав. Водим от горното, състав на ВКС