Определение № 2938 от 17.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1789/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Г. П. Г. за отмяна на решение № 29 от 23.07.2019 г. по т. д. № 1212/2018 г. на ВКС, І т. о., с което след отмяна на решение № 13 от 16.01.2018 г. по т. д. № 319/2017 г. на Великотърновски апелативен съд молителят е осъден да заплати на „Българска нефтена компания“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 145 ТЗ сумата от 475 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.09.2016 г. до окончателното й изплащане. В молбата се твърди, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, тъй като с влязла в сила на 01.03.2025 г. присъда по НОХД № 140/2021 г. на Плевенски окръжен съд /присъдата е потвърдена в посочената част с присъда № 12 от 11.11.2024 г. по НОХД № 83/2024 г./ Г. Г. е признат за невинен в това, че на 26.09.2011 г. в качеството му на управител „Българска нефтена компания“ ЕООД е присвоил сумата от 475 000 лв., собственост на посоченото дружество, като съдът го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 НК вр. чл. 26, ал. 1 НК. Ищецът по делото „Българска нефтена компания“ ЕООД се е преобразувал чрез вливане в „Мина М. басейн“ ЕООД, като това обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ на 25.04.2024 г. Следователно на основание чл. 227 ГПК като ответник по молбата за отмяна в настоящото производство следва да бъде конституирано дружеството правоприемник. „Мина М. басейн“ ЕООД /л./ е представило отговор на молбата за отмяна, в който е изразено становище за нейната нередовност и неоснователност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира следното: Молбата за отмяна, подадена от Г. П. Г. е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, има за предмет влязло в сила съдебно решение и е спазен преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК /молбата е подадена на 28.05.2025 г., а присъдата, на която се позовава молителят, е влязла в сила на 01.03.2025 г./ Молбата съдържа изложение във връзка с въведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и са спазени изискванията по чл. 306, ал. 1 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК. С оглед изложеното настоящият състав намира, че следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането на молбата. Направеното с молбата за отмяна искане за спиране на изпълнението на решението на ВКС, чиято отмяна се иска, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Съгласно императивната разпоредба на чл. 309, ал. 1 ГПК при подаване на молбата за отмяна молителят може да поиска спиране на изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК, като е длъжен да представи надлежно обезпечение. В случая с разпореждане № 149 от 04.09.2025 г. молбата за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, е оставена без движение и на молителя Г. е дадена възможност в едноседмичен срок да уточни искането си и да внесе обезпечение в размер на 475 000 лв. по сметката за обезпечения на ВКС, като представи доказателства за това. Препис от разпореждането е връчен на молителя чрез пълномощника му адвокат Д. на 17.09.2025 г., но до постановяване на настоящото определение указанията в разпореждането не са изпълнени и не са представени доказателства за внесено обезпечение в размера по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Процесуалното бездействие на молителя налага молбата за спиране на изпълнението на съдебното решение, чиято отмяна се иска, да бъде отхвърлена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия