Определение № 87 от 01.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 220/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Петрол“АД против определение № 173/08.10.2021г. по ч.т.д. № 235/2021г. на АС-Бургас, с което е оставена без разглеждане частна жалба от „Петрол“ АД против протоколно определение от 13.07.2021г. по т.д. № 354/2018г. на БОС за оставяне без уважение на молба на частния жалбоподател за предоставяне право на глас и допускане до участие в събирането на кредиторите на „Еврокапитал България“ЕАД от същата дата. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържат се доводи, че обжалваното пред БАС определение има преграждащ характер за участието на частния жалбоподател в събранието на кредиторите, освен това са налице всички предпоставки за допускането на кредитора до участие в събранието на кредиторите. Иска се отмяна на обжалваното определение. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение. Разгледана по същество налага следните изводи: С молба вх. № 269033/13.07.2021г. по т.д. № 354/2018г. на БОС „Петрол“ АД е поискало на осн. чл. 673, ал.3 ТЗ да му бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите на „Еврокапитал-България“ЕАД, свикано с определение №26323/25.06.2021г. по делото на БОС. Приложил е доказателства, за които твърди, че установяват качеството му на кредитор. С протоколно определение от 13.07.2021г. по т.д. № 354/2018г. на БОС е била оставена без уважение на молба на частния жалбоподател за предоставяне право на глас и допускане до участие в събирането на кредиторите на „Еврокапитал България“ЕАД от същата дата. Срещу последното е подадена частна жалба пред БАС, във връзка с която е и постановеното обжалвано пред ВКС определение, в което е прието от въззивния състав, че частната жалба срещу определение по чл.673, ал.3 ТЗ е недопустима. Горното налага следните правни изводи: Нормата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ визира обжалване на конкретно посочени определения и решения на окръжните съдилища по общия ред. Разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ГПК урежда двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелността, извън актовете по ал. 1, като родово компетентен второинстанционен съд е съответният апелативен съд. Нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ не следва да бъде тълкувана в смисъл, че всички определения и решения, постановени в производството по несъстоятелност, са обжалваеми. В част IV от ТЗ законодателят изрично е посочил кои съдебни актове подлежат на обжалване и в какви срокове, като за една част има изрично посочване и по отношение на необжалваемите актове. В случая разпоредбите на чл. 703 ТЗ и сл., както и чл. 613а ТЗ не съдържат изрично посочване дали определението, с което се допуска, респективно не допуска до гласуване определен кредитор при провеждане на събранието на кредиторите за приемане на допуснатия до разглеждане план, е обжалваемо или не. При липса на изрична норма, даваща право на страните да обжалват определението, с което се оставя без разглеждане искането да не се допуска определен кредитор до гласуване по чл. 703 ТЗ, респективно с което се допуска до гласуване кредитор, то същото не подлежи на обжалване. Определението на Бургаския окръжен съд от 13.07.2021г. не е от категорията на актовете, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично предвидено в закона. Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, съставът на ВКС, ТК